Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
10
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са
9372
резултата от
1517
текста в
10
страници с корен от думите : '
разбира
'.
На страница
10
:
372
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Разбира
се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н.
Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина.
Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н.
Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
към текста >>
Разбира
се, козината е полезна с това.
Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н.
Разбира се, козината е полезна с това.
Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
към текста >>
Тук трябва,
разбира
се, да се отчитат човешките вкусове, нали така?
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони. Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство.
Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така?
При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните. При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят. В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
към текста >>
В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора,
разбира
т обаче, че човек има и свръхсетивна страна.
Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно сетиво. Те усещали, че човек има духовно-свръхсетивни членове.
В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна.
И ето тази свръхсетивна част на човека те усещат като цветна. При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо. И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят. Това е свързано с виждането, което тези хора донасят от духовния свят.
към текста >>
И само
разбира
йки това, можем да разберем доколко облеклото служи като украса.
В нашия регион - знаете това, господа, - само култовите одежди могат напълно да се смятат за цветни. Разглеждайки култовите облекла, ще откриете, че те са имитация на представите за астралното тяло. Тоест цветовата гама, а също формата, кройката на облеклата всъщност произтичат от свръхсетивното.
И само разбирайки това, можем да разберем доколко облеклото служи като украса.
Това също е важен аспект. Разглеждайки картини, нарисувани от старите майстори, ще видите: Мария например винаги има съвсем определено облекло, съвсем определено одеяние, защото с това трябва да бъде показано астралното й тяло, нейното сърце, нейния характер. Това е трябвало да бъде изразено в одеянието. Сравнете картините, на които Мария е изобразена заедно с Магдалена. Ще откриете, че старите майстори винаги различно си представят Мария и Магдалена - подобно на това, както и в Писанията за тях се говори по различен начин.
към текста >>
А чистата самозащита - срещу която,
разбира
се, не може нищо да се възрази - е само мярка за степента на филистерство в хората.
Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле. Това, че се носи развяващо се облекло, оказва влияние даже на умението и ловкостта на хората. При обръщанията те едновременно правели с ръце благоприятстващи движения, благодарение на което придобивали опитност, ловкост и др. под. Може да се каже: украшението - това е воля, насочена към изразяване на духовното начало в облеклото от това време, в украшенията се проявява воля, стремяща се да направи костюм на това време, израз на духовното начало.
А чистата самозащита - срещу която, разбира се, не може нищо да се възрази - е само мярка за степента на филистерство в хората.
В колкото по-голяма степен човек иска да устрои облеклото си само за защита, в толкова по-голяма степен той е филистер. В колкото по-голяма степен иска да се украси, толкова по-малко е филистер и толкова повече той иска да изрази в облеклото духовното начало, съставляващо основата на човешкото достойнство.
към текста >>
Разбира
се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се.
Разбира се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се.
Трябва да бъде ясно например следното. Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето. Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето?
към текста >>
По-късно за това,
разбира
се, забравили.
По-късно за това, разбира се, забравили.
Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай.
към текста >>
Сега,
разбира
се, орденът вече няма никакъв смисъл.
Така е стояла работата и със слънчевия медальон. Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо. Ето така са се появили ордените! И правителството почнало да кичи с тях своите привърженици.
Сега, разбира се, орденът вече няма никакъв смисъл.
Но все пак тези, които ругаят ордените, трябва да знаят, че първоначално те са имали добър смисъл, техният произход е бил изпълнен със смисъл.
към текста >>
Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към
разбира
не на свръхсетивното.
Съвременното облекло, както виждате, е изгубило всички цветове. Защо то е изгубило цветовете? Тъй като преживяването на свръхсетивното най-добре се изразява именно благодарение на цветовете, на разцветките.
Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното.
Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама. Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят. Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове.
към текста >>
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното
разбира
не за света и човечеството.
Обаче всички тези хора живеят не във времето, когато са съществували инстинкти, които са придавали някакъв смисъл на това облекло.
Днес би трябвало да се създава облекло, изхождайки от съвременния духовен живот, точно както древните народи са създавали облеклото, ориентирайки се по ценностите, съответстващи на светогледа им, на тяхното разбиране за света и човечеството.
Обаче за това в човека липсват способности, защото той не знае за реалността, не знае за духовния човек. Ето защо се получава така, че някои елементи от нашето облекло съвсем са изгубили смисъл и безсмислеността на облеклото ни приема скандален характер.
към текста >>
Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар,
разбира
се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение.
Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това.
Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>
Това,
разбира
се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски.
Бихте могли например да откриете, че унгарската на-родна носия има своеобразни черти. Унгарците носят високи ботуши, плътно обхващащи краката с кончовете, плътно прилепващи по краката дрехи, затъкнати в кончовете, плътно прилепнало палто. Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене!
Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски.
Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци. И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем.
към текста >>
2.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Трудно е,
разбира
се, веднага да се започне борба с такива явления с помощта на законодателството.
Трудно е, разбира се, веднага да се започне борба с такива явления с помощта на законодателството.
Хората сами трябва да се грижат за това, такива неща да се прекратят, както и въобще хората трябва сами да се грижат за нормалния социален живот, а не веднага да призовават закона. Неправилно е веднага да се призовава законът. Аз обаче съм убеден, че на много малко хора е известно това, което сега ви казах. Много малко хора знаят, че арсенът е значително по-вреден именно в тази възраст, в която са го давали на тези деца, отколкото в по-късна възраст. Аз винаги вярвам, че ако на хората се обясни едно или друго явление, положението на нещата може да се подобри без вмешателството на закона, без принуда.
към текста >>
Би било важно тези проблеми да се
разбира
т в най-широки кръгове.
Вие казвате: ние малко сме учили, не знаем това, него трябва да го знаят професорите от университетите. Но тези последните съвсем пък не го знаят. Именно те не знаят. Ето защо знанието за такива неща не се разпространява.
Би било важно тези проблеми да се разбират в най-широки кръгове.
Такива неща безусловно е необходимо да се знаят.
към текста >>
Това,
разбира
се, е така.
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол. Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества.
Това, разбира се, е така.
Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът? Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди. Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо. Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло. Лозата сама по себе си е «пияна» - поради това, че в нея се съдържа алкохол в чист вид, - но физическото й тяло съвсем не страда от алкохола.
към текста >>
Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя,
разбира
се, не би могла да живее във водата.
От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно.
Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата.
Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>
Само в случай на правилно
разбира
не на явленията, се откриват тези въздействия на природата.
При индустриалните предприятия такава система действа самостоятелно, защото в нея винаги постъпва нова топла вода. Следователно съвсем не е чудно, че златните рибки се развиват, при това много успешно. Такива са природните въздействия.
Само в случай на правилно разбиране на явленията, се откриват тези въздействия на природата.
към текста >>
И така, до
разбира
нето на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа.
Лозата сама по себе си има етерно тяло; но вследствие на съприкосновението със слънчевата топлина, в лозата се появява астралност, образува се нещо извънземно; то действа като алкохол.
И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа.
към текста >>
Разбира
се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части.
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът». Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета.
Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части.
Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака. Силата на краката, двигателната организация е трябвало да бъде изразена с престилката.
към текста >>
Разбира
се, станали са значителни промени.
Трето, това е плащът, наметалото, което се намята отгоре. Плащът, намятан отгоре, първоначално се намятал не само на плещите, но и отгоре на главата. В райони на някои страни можете да видите, че и досега правят така. Плащът се намятал над главата, така че той покривал и главата. В наметалото е изразена идеята за всичко това, което идва от главата; престилката в по-голяма степен изразява волята, живееща в членовете на тялото; в ризата, която имаме - това само отчасти е запазено в жилетката, затова пък в одеждите на католическите свещеници ще го откриете в цялата му пълнота, - и така, ризата е гръдно облекло и това е особено изразено в женското облекло.
Разбира се, станали са значителни промени.
Представете си плащ, намятан върху плещите и главата, прехвърлен на другата страна (вж. рис.); първоначално той е покривал главата. Ако плащът е бил червен, той е изглеждал много красиво. Този червен цвят е бил такъв, че никой не би се решил да го оскверни.
към текста >>
Разбира
се, гледайки днес шапката, това не може да се забележи.
След това настъпило време - за него ви говорих последния път, - когато хората престанали да обръщат внимание на цвета. Те са можели да си направят черно или синьо наметало. Какво направили те? Те отрязали плаща на това място и направили нещо допълнително за главата! Така се появила шапката.
Разбира се, гледайки днес шапката, това не може да се забележи.
И въпреки това трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало. След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата. Първоначално тук още е можело да се види това. Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът.
към текста >>
3.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Възможността за такива явления се предоставя на този, който с
разбира
не ги разглежда.
Възможността за такива явления се предоставя на този, който с разбиране ги разглежда.
Това е доказателство, че в човек могат да се крият много неща, непроявяващи се външно. Някога ви разказах за противоположния случай. Противоположният случай се състоеше в това, че информацията се пазеше не вътре в астралното тяло и етерното тяло, а беше влязла много дълбоко във физическото тяло, където човекът излишно силно се вслушваше в нея. Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован, учен човек - веднъж изгубил и съзнание, и памет. Вече не съзнавал, кой е и какво е правил; изгубил цялата си ученост, не я осъзнавал.
към текста >>
Всичко това ви показва, че
разбира
йки подобни жизнени взаимовръзки, благодарение на тях става очевидно, че тук, в човека, се намира физическото тяло, тук - етерното тяло, тук - астралното тяло, а тук се намира «азът».
И така, вие виждате, в човека във всичко се наблюдават признаци на това, че висшите членове, свръхсетивните членове вътрешно са свързани с физическото му тяло и етерното му тяло.
Всичко това ви показва, че разбирайки подобни жизнени взаимовръзки, благодарение на тях става очевидно, че тук, в човека, се намира физическото тяло, тук - етерното тяло, тук - астралното тяло, а тук се намира «азът».
към текста >>
И така, по-добре ще
разбира
те обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал.
И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал.
С такива примери можете да видите доколко «азът» е внедрен във физическото тяло и се разхлабва.
към текста >>
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я
разбира
; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко. Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика.
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн. И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
към текста >>
4.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до
разбира
нето за появата на човека или животното, до
разбира
нето на антропо- и зоогенезата.
Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка. От едната страна се образува глава (вж. рис.), тук се образуват първите нервни влакна: всичко това се развива и по-нататък.
По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
към текста >>
Това е извънредно важно, макар,
разбира
се, да може много да ни учуди.
Но всъщност това не е така. Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало. Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (ембриона): едва после то се вмъква в човешкото тяло. Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък.
Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди.
към текста >>
Именно на това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни органи за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен,
разбира
се.
След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества. Ако само строяхме, щяхме да ставаме недодялани и глупави. Щяхме да бъдем слабоумни. Щяхме да бъдем не просто слабоумни, но щяхме да странстваме подобно на бездуховни растения, ако само строяхме.
Именно на това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни органи за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен, разбира се.
Защото духовното начало се основава на разрушението, а не на строенето. Затова процесите на отделяне имат изключителна важност.
към текста >>
Разбира
се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани.
Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани.
В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани. Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани. Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
към текста >>
И по много неточен, понякога съвсем глупав начин подражават на тези действия хората, за които споменахте (обръща се към г-н Мюлер), прочитайки древните книги, които днес едва ли някой
разбира
.
И по много неточен, понякога съвсем глупав начин подражават на тези действия хората, за които споменахте (обръща се към г-н Мюлер), прочитайки древните книги, които днес едва ли някой разбира.
Има и такива, които диагностицират заболяването по изпражнения; по правило, успехите им не са големи. Но отделният човек може да натрупа голям опит; тогава нещо може и да му се получи. Само съвременната наука не се занимава с това, тъй като тя обича да анализира всичко химически. Обаче, както беше казано, в днешната научна медицина изследванията на урина играят толкова важна роля, както и в ненаучната медицина, останала като остатък от древните времена.
към текста >>
Това не струва много, тъй като те не
разбира
т древните книги.
Ако прелистите и почетете от древните медицински манускрипти, ще се натъкнете на израз, който няма да ви е понятен. Разни мистици и хора, казващи, че цялата мъдрост -не само науката, - но и мъдростта те черпят с лъжичка, ще ви дрънкат за това, което са изчели в древните книги.
Това не струва много, тъй като те не разбират древните книги.
Но ако ги прочетете, ще се натъкнете на един термин. Там отново и отново се повтаря изразът: мумия. Дават се указания: ако «мумията» е светла, значи, че човек е поразен от различни заболявания, които го довеждат до изтощение, до туберкулоза. Ако «мумията» е съвсем тъмна, черновата, човек има заболявания, съпровождани с треска и температура. Навсякъде се позовават на това, каква е «мумията», и на това основание диагностицират заболяването.
към текста >>
5.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Макар и да казват, че смятат тази теория за велико достояние на нашето време, те не я
разбира
т.
Доктор Щайнер: Виждате ли, въпросът за теорията на относителността е трудно нещо, трябва да бъдете много внимателни и даже ако се постараете да бъдете внимателни, в края на краищата ще трябва да кажете, че не сте се ориентирали в този проблем. Но така е и при тези хора, които днес говорят за теорията на относителността.
Макар и да казват, че смятат тази теория за велико достояние на нашето време, те не я разбират.
Ще се постарая, доколкото изобщо е възможно, да я изложа популярно. Както се казва, днес ще бъде трудно, но следващия път ще преминем към по-интересни неща.
към текста >>
Обаче лесно можете да се заблудите -
разбира
се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак.
Теорията на Айнщайн описва движенията, извършвани от някакви тела. Знаете, че движението на телата се състои в изменение на мястото им в пространството. И така, ако искаме да опишем движението, ние казваме: тяло, намиращо се в точка «а», се движи към точка «б». Ако, стоейки някъде в страната, наблюдавате как край вас минава влак, нямате съмнение, че влакът минава край вас, а вие стоите на място.
Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак.
У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои.
към текста >>
Разбира
се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него.
С този проблем се е занимавал Айнщайн, като е казвал: не можем да бъдем уверени в това, движи ли се едно или друго тяло. Ние знаем само това, че те се движат едно спрямо друго, че разстоянието между тях се изменя; това е единственото, което знаем.
Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него.
Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
към текста >>
По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и,
разбира
се, ние всички се втурваме заедно с него.
Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него.
От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се
разбира
, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела?
Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите.
На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя.
към текста >>
Но и досега не мога да разбера как
разбира
те името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея.
На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя.
Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея.
Основавайки се на такива възгледи, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред. Какво все пак става, когато се наблюдават звездите? Ето зрителната тръба, телескопа; тук седи астрономът, тук - забил глава нагоре - той само гледа, а тук е разположено кръстчето в зрителното поле на оптическия прибор. Докато звездата е видима тук, тя още не се вижда (в зрителното поле), а когато тя съвпадне с кръстчето на телескопа, се определят координатите на тази звезда, нейното местоположение.
към текста >>
Основавайки се на такива възгледи, не е можело,
разбира
се, да се придвижи астрономията напред.
Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя. Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея.
Основавайки се на такива възгледи, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред.
Какво все пак става, когато се наблюдават звездите? Ето зрителната тръба, телескопа; тук седи астрономът, тук - забил глава нагоре - той само гледа, а тук е разположено кръстчето в зрителното поле на оптическия прибор. Докато звездата е видима тук, тя още не се вижда (в зрителното поле), а когато тя съвпадне с кръстчето на телескопа, се определят координатите на тази звезда, нейното местоположение.
към текста >>
Това обаче би могло да доведе до
разбира
нето, че въобще, основавайки се само на външно разглеждане на света, не може да се изгради теория даже за такива видимо ясни явления, като движението, а теорията трябва да се гради, основавайки се на вътрешните изменения.
Това обаче би могло да доведе до разбирането, че въобще, основавайки се само на външно разглеждане на света, не може да се изгради теория даже за такива видимо ясни явления, като движението, а теорията трябва да се гради, основавайки се на вътрешните изменения.
В дадения случай отново се сблъскваме с това, което може да бъде казано покрай другото и по отношение на теорията на относителността: този, който разглежда само едната външна страна на нещата, до нищо не може да стигне. Трябва да се гледа вътрешно. Именно благодарение на теорията на относителността човек стига дотам, че поне първа крачка да направи към духовната наука, към антропософията, тъй като антропософията навсякъде сочи необходимостта да се разглежда вътрешно.
към текста >>
Но има,
разбира
се, и такива хора, на които това е понятно.
Защото обикновените хора, ако не са много добри математици, няма да разберат много от теорията на Айнщайн; те ще почнат да четат някоя популярна книга за тази Айнщайнова теория, ще прочетат първата страница и ще почнат да се прозяват; ще прочетат втората страница до половината, но по-нататък няма да могат. И тогава ще кажат: това трябва да е нещо страшно умно. Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността.
Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно.
Сред такива разбиращи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден. Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили. Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за Айнщайновата теория. Днес теорията на Айнщайн е запълнила със себе си всичко в научния свят.
към текста >>
Сред такива
разбира
щи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден.
И тогава ще кажат: това трябва да е нещо страшно умно. Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността. Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно.
Сред такива разбиращи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден.
Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили. Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за Айнщайновата теория. Днес теорията на Айнщайн е запълнила със себе си всичко в научния свят.
към текста >>
Разбира
се, размерите на човека се колебаят в определени граници.
Виждате ли, безчувствен човек би могъл да изреже от дърво глава, сто пъти по-голяма от вашата. При него тя би се получила. Но човек, притежаващ съответното чувство, не би почнал да прави това, знаейки, че големината на човешката глава не е нещо относително; тази големина е обусловена от цялото мирово пространство. Размерът може да бъде по-голям или по-малък, но ако човек е джудже, това е болест, ако стане великан, това също е болест. Тук го има не само относителното, тук се вижда и абсолютно-то.
Разбира се, размерите на човека се колебаят в определени граници.
Обаче известен размер на човека е обусловен от Космоса. Тук за никакъв релативизъм не следва да се говори. Тук може да се говори само за това, че човек задава собствените си размери посредством своето отношение към космоса. Единственият от професорската колегия, с когото водих дебат, се съгласи с това. Останалите толкова се объркаха от теорията на относителността (буквално си изкълчиха главите), че казаха: размерите на човека също са само относителни, просто ние ги виждаме такива.
към текста >>
И така, Айнщайн казва:
разбира
се, Земята ме привлича.
След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери. Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу.
И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича.
Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше. Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже. Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен.
към текста >>
Тя направи голяма сензация, но, както се казва, хората малко я
разбира
т, иначе те вече мислено биха се ориентирали в този проблем.
Това е, което исках днес да ви кажа за теорията на относителността.
Тя направи голяма сензация, но, както се казва, хората малко я разбират, иначе те вече мислено биха се ориентирали в този проблем.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на
разбира
нето.
Днешното масонство е само сянка на това, което е било някога. В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът.
Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането.
Католическата църква и масонството като най-големи противници. Целите на масоните. Ку-клукс-клан като израз на крайния национализъм.
към текста >>
7.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за
разбира
нето на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
8.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разбира
се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят.
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили. Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>
Разбира
се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят.
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>
Тук,
разбира
се, играе роля още нещо.
Тук, разбира се, играе роля още нещо.
Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
В този поток попадаха,
разбира
се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището.
Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока.
В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището.
Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток. Приближиш ли се до него, нагазваш в кафява лепкава оборска тор.
към текста >>
При това,
разбира
се.
Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес.
При това, разбира се.
не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо! И това пак действа като компенсация, действа върху Аза. Действа укрепващо. Ако разглеждаме това от гледна точка на здравето, то също действа като компенсация.
към текста >>
Различието е било очевидно, то е било от само себе си
разбира
що се при тези хора.
Между тези касти е имало строго разделение. В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне! Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни. Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци. За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик.
Различието е било очевидно, то е било от само себе си разбиращо се при тези хора.
Така е било в Индия.
към текста >>
Така че може да се каже: египтяните стигнали до
разбира
нето, че човек има етерно тяло.
Така че може да се каже: египтяните стигнали до разбирането, че човек има етерно тяло.
Това е много интересно! Индусите все още признавали в качеството му на духовно начало физическото тяло. Египтяните в качество на духовно начало вече разглеждали етерното тяло.
към текста >>
На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се
разбира
в какво се състои работата.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи.
На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата.
В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи. Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>
9.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Такива традиции са били,
разбира
се, много силни в Древния Рим.
Такива традиции са били, разбира се, много силни в Древния Рим.
Макар и дворянството по онова време да не е съществувало още във формата, под която се проявява по-късно, защото дворянството е чисто средновековно явление, свойствено на така наречената епоха на феодализма, въпреки това в Древния Рим съсловните различия са били много големи. Но макар и за няколко дни в годината хората е трябвало да почувстват равенството, господството на демокрацията. Разбира се, това не е могло да става, като хората са в обичайното си облекло, защото биха се познали един друг, ето защо те е трябвало да носят маски. Тогава те се превръщали в това, което е била маската. Някой човек ставал крал на карнавала.
към текста >>
Разбира
се, това не е могло да става, като хората са в обичайното си облекло, защото биха се познали един друг, ето защо те е трябвало да носят маски.
Такива традиции са били, разбира се, много силни в Древния Рим. Макар и дворянството по онова време да не е съществувало още във формата, под която се проявява по-късно, защото дворянството е чисто средновековно явление, свойствено на така наречената епоха на феодализма, въпреки това в Древния Рим съсловните различия са били много големи. Но макар и за няколко дни в годината хората е трябвало да почувстват равенството, господството на демокрацията.
Разбира се, това не е могло да става, като хората са в обичайното си облекло, защото биха се познали един друг, ето защо те е трябвало да носят маски.
Тогава те се превръщали в това, което е била маската. Някой човек ставал крал на карнавала. В тези дни той е можел да прави всичко, което поиска. Той е можел да издава заповеди, макар и през останалото време да му се е налагало само да изпълнява чужди заповеди. И целият Рим за няколко дни ставал като обезумял.
към текста >>
Тази традиция,
разбира
се, довеждала до това, че в тези дни хората не тъгували и не са плачели, те се радвали на възможността, макар и за няколко дни, да поживеят така.
Някой човек ставал крал на карнавала. В тези дни той е можел да прави всичко, което поиска. Той е можел да издава заповеди, макар и през останалото време да му се е налагало само да изпълнява чужди заповеди. И целият Рим за няколко дни ставал като обезумял. Хората са можели да се държат даже със своите началници по съвсем различен начин, като не е трябвало да им оказват уважение - и така, за няколко дни хората ставали равни!
Тази традиция, разбира се, довеждала до това, че в тези дни хората не тъгували и не са плачели, те се радвали на възможността, макар и за няколко дни, да поживеят така.
Тази радост се превръщала в карнавално веселие: хората правели всякакви глупашки шеги, освободили се за няколко дни. Ето така възникнали всички тези карнавални удоволствия, тази карнавална разпуснатост.
към текста >>
Било,
разбира
се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел.
Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста.
Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел.
пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това. По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало. Така са се съчетали тези празници.
към текста >>
Доктор Щайнер: Тези неща се отнасят,
разбира
се, към областта, в която, заради лековерието на хората, могат да играят особено силна роля всевъзможни суеверия.
Доктор Щайнер: Тези неща се отнасят, разбира се, към областта, в която, заради лековерието на хората, могат да играят особено силна роля всевъзможни суеверия.
Макар тук да има и фактическа страна. Трябва само да си изясните, че в света съществуват закономерности, връзки, които не могат да бъдат проследени само физически. Искам да започна с много прости закономерности.
към текста >>
Ако се отнасяме към такива фини връзки с
разбира
не, стигаме до извода, че понякога хората чувстват нещо, което в никакъв случай не би могло да бъде възприето на физическо ниво.
От всичко това виждате, че в света има връзки, реализиращи се извън физическото.
Ако се отнасяме към такива фини връзки с разбиране, стигаме до извода, че понякога хората чувстват нещо, което в никакъв случай не би могло да бъде възприето на физическо ниво.
Искам да приведа пример. Човек се намира на някакво място -такива неща стават на стотици и хиляди километри от случващото се, - изведнъж потръпва, пред него внезапно се появява образ, подобен на сън, той извиква и произнася: Приятелят ми! Но приятелят изчезва. Той може да преживява това в Европа, а приятелят му да се намира в Америка. Приятелят ми!
към текста >>
По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е
разбира
л гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците. Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен.
По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух.
към текста >>
Можете да си представите, че доколкото той е говорил нещо по-особено, другите не веднага са Го
разбира
ли.
Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние. И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава.
Можете да си представите, че доколкото той е говорил нещо по-особено, другите не веднага са Го разбирали.
Затова на първо време са Го разбирали само малцина. Какво всъщност говорил този човек Исус в Палестина? Исус като личност говорил в тази форма, в която той е можел тогава да изрази себе си: днес навсякъде вярват - има се предвид тогавашното «днес», - че човек е земно същество. Но това не е така. Той е същество, което произхожда от духовния свят и което, когато умре, отново се връща в духовния свят.
към текста >>
Затова на първо време са Го
разбира
ли само малцина.
То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние. И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава. Можете да си представите, че доколкото той е говорил нещо по-особено, другите не веднага са Го разбирали.
Затова на първо време са Го разбирали само малцина.
Какво всъщност говорил този човек Исус в Палестина? Исус като личност говорил в тази форма, в която той е можел тогава да изрази себе си: днес навсякъде вярват - има се предвид тогавашното «днес», - че човек е земно същество. Но това не е така. Той е същество, което произхожда от духовния свят и което, когато умре, отново се връща в духовния свят.
към текста >>
Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо
разбира
що се от само себе си.
В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите. Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци. И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци.
Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си.
Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите. Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
към текста >>
Това се възприемало като нещо
разбира
що се от само себе си.
Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки». Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите богове като на «Отци». Но тези, които живеели външно и са можели да получават само съобщения за случващото се в мистериите, се наричали «човешки деца» или «синове човешки». Днес това може даже да ни изглежда смешно, но тогава е било напълно естествено. И все пак даже и сега - макар и не в Швейцария, впрочем, не зная, може това още да има място и тук, но в съседните страни е било до съвсем неотдавна, макар и вече да се прекратява - тук отличавали човека от обикновения човек с титлата «ваше превъзходителство», отличавали барона от обикновения човек.
Това се възприемало като нещо разбиращо се от само себе си.
Но в древността като нещо разбиращо се от само себе си се възприемало различието между синовете Божии, децата Божии и децата човешки.
към текста >>
Но в древността като нещо
разбира
що се от само себе си се възприемало различието между синовете Божии, децата Божии и децата човешки.
Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите богове като на «Отци». Но тези, които живеели външно и са можели да получават само съобщения за случващото се в мистериите, се наричали «човешки деца» или «синове човешки». Днес това може даже да ни изглежда смешно, но тогава е било напълно естествено. И все пак даже и сега - макар и не в Швейцария, впрочем, не зная, може това още да има място и тук, но в съседните страни е било до съвсем неотдавна, макар и вече да се прекратява - тук отличавали човека от обикновения човек с титлата «ваше превъзходителство», отличавали барона от обикновения човек. Това се възприемало като нещо разбиращо се от само себе си.
Но в древността като нещо разбиращо се от само себе си се възприемало различието между синовете Божии, децата Божии и децата човешки.
към текста >>
Тези, които живели по-късно, въобще не
разбира
ли за какво става дума.
Хората, всеки по своему, неправилно разбрали това, защото не искали премахване на различията между Синовете Божии и децата човешки.
Тези, които живели по-късно, въобще не разбирали за какво става дума.
Точно както живеещите по-късно не разбирали повече карнавала, така не разбирали и това, което се подразбирало под Синове Божии и синове човешки.
към текста >>
Точно както живеещите по-късно не
разбира
ли повече карнавала, така не
разбира
ли и това, което се под
разбира
ло под Синове Божии и синове човешки.
Хората, всеки по своему, неправилно разбрали това, защото не искали премахване на различията между Синовете Божии и децата човешки. Тези, които живели по-късно, въобще не разбирали за какво става дума.
Точно както живеещите по-късно не разбирали повече карнавала, така не разбирали и това, което се подразбирало под Синове Божии и синове човешки.
към текста >>
Ето защо в настоящето то се
разбира
толкова лошо от тези, които го изповядват.
В Библията, в Новия Завет в тази връзка постоянно се използват изрази, където Исус Христос се нарича ту Син Божий, ту син човешки. На всички места, където става дума за Сина Божий и за сина човешки, се има предвид еднозначността на двата термина. Именно затова се използва ту единият, ту другият. Но ако това не се знае, Евангелието въобще не може да се разбере.
Ето защо в настоящето то се разбира толкова лошо от тези, които го изповядват.
към текста >>
Ако някой би казал така, това,
разбира
се, би било глупост, господа.
Когато слънцето грее, на него му става горещо. И ето, появява се такова съждение: на човек може да му стане горещо. По-късно хора, намиращи се в Европа, намират, че през лятото на тях също им става горещо. На тях също им е горещо. Сега те извикват на помощ не разсъдъка, а чувството и казват: въз основа на съвременните събития не може да се обясни защо на човек му става горещо, но ето, в Древна Индия на хората им ставало горещо, те се преселили в Европа и пренесли в Европа това свое свойство, вследствие на което им ставало горещо.
Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа.
Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук,
разбира
се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма.
Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа държава. Разбойническата настройка на ума продължавала и при първите римски царе. Обаче скоро, при четвъртия и петия цар започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските. Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим.
Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма.
В същото време няма да можем да разберем как са стояли нещата тук в по-късно време, ако не знаем, че първоначално това е била колония, събрала разбойниците от горите. И оттук по цяла Европа се разпространявали претенциите към господство и други подобни, които играят голяма роля и до днес. В Рим било породено това, което после все повече и повече свързвало църквата със стремежа към световно господство. Вследствие през средновековието възникнали известни събития и т. н.
към текста >>
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още
разбира
само това, което води към римското начало, към латинството.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
към текста >>
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език,
разбира
т крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Доставяло им огромно удоволствие да хвърлят на зверовете тези, които според
разбира
нето на римляните не са достигнали човешката степен на развитие - били са не съвсем хора.
Но как постъпвали с тези християни? Виждате ли, от време на време тези потомци на разбойниците на Ромул се събирали на определени места, където те «изостряли своята образованост». «Образоваността» от такъв вид се състояла в това, че те, покрай всичко друго, са строели арени за сражения с диви зверове.
Доставяло им огромно удоволствие да хвърлят на зверовете тези, които според разбирането на римляните не са достигнали човешката степен на развитие - били са не съвсем хора.
Те се забавлявали, като хвърляли последните, след принудително сражение със зверовете, за храна на същите зверове. Това е било «изтънчено» наслаждение. Презряната секта на християните е била особено подходяща за това, да бъде изядена от зверовете. Така смятали в Рим. Римляните считали, че съвсем не е лошо на намажеш християнин със смола, да го запалиш и да го пуснеш по арената в качеството му на факел.
към текста >>
Разбира
се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно.
А друго успешно се изпълнява. Несъмнено към това е невъзможно да се приучат днес тези хора, на които не им се иска да мълчат, а да дрънкат. Сега всеки човек знае много добре всичко. Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена гледна точка. Гледна точка има всеки.
Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно.
За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си. Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения!
към текста >>
За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се
разбира
от само себе си.
Несъмнено към това е невъзможно да се приучат днес тези хора, на които не им се иска да мълчат, а да дрънкат. Сега всеки човек знае много добре всичко. Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена гледна точка. Гледна точка има всеки. Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно.
За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си.
Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително.
към текста >>
Древните хора
разбира
ли това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание.
И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава.
Древните хора разбирали това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание.
И така, след като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание. Едва тогава той се учел на мълчание.
към текста >>
Разбира
се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух.
Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете.
В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива.
към текста >>
Представителите на Новото време,
разбира
се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството.
Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух. Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните.
Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството.
Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание.
към текста >>
Този, който се намирал на четвърта степен, говорел вече не като «защитник» от трета степен, а той говорел с такъв език, че изразите му били всъщност трудно достъпни за
разбира
не.
На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал. Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко! » В съвременната епоха хората са много по-доверчиви, отколкото в древността. И така, древните смятали, че човек е способен да се развие до степен на божествено съзнание.
Този, който се намирал на четвърта степен, говорел вече не като «защитник» от трета степен, а той говорел с такъв език, че изразите му били всъщност трудно достъпни за разбиране.
Трябвало е да се размишлява над тях, за да се разберат. На съвременния човек му е трудно да си състави понятие за езика, на който са говорили «сфинксовете», доколкото съвременният човек не е в състояние повече по правилен начин да разглежда такива неща. Но в средновековието, даже чак през XVII век, тоест едва преди два века, още е съществувала традицията за използване на такъв език. Тя се е запазила тогава, преди два века, в така наречените розенкройцерски школи. Там някои посветени още използвали този език, представляващ нещо съкровено, език, който е трябвало да се изучава; те говорили на образен език.
към текста >>
Не
разбира
йки това, вие никога няма да стигнете до
разбира
не на Мистерията на Голгота.
Сега, господа, представете си, че Христос Исус, Исус от Назарет е живеел по времето, когато в Азия навсякъде е било още нещо известно за тези мистерии. Било е известно например и това, че има хора, които възвестяват слънчевата мъдрост. Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек. Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора».
Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота.
Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»? Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9]. Друг път е нямало. Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет?
към текста >>
Ето защо през цялото време неправилно са
разбира
ли това, което е имал предвид Христос Исус.
Той получил това от самото Слънце. Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят. Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността.
Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус.
Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство. Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това.
към текста >>
Понякога на критика се подлагат неща, дошли от древността, смисълът на които вече не се
разбира
.
Понякога на критика се подлагат неща, дошли от древността, смисълът на които вече не се разбира.
Представете си например канонизация на светци, ставаща в Рим. Някой го провъзгласяват за светец в Рим. Голяма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години след смъртта му. Как се извършва тази церемония? Церемонията започва, като първо излиза «адвокатът на Бога», advocatus Dei, божественият «защитник».
към текста >>
Всеки човек, макар и малко
разбира
щ, знаел: Калигула - това е нашият император Вилхелм Втори.
Така например е имало римски император, един от първите в епохата на империята, когото наричали Калигула. Виждате ли, през XIX век един немски историк[11] поискал да напише нещо за германския император Вилхелм[12]. Но не можел да го направи, защото ако го направел, биха го арестували! И тогава този добър човек написал книжка под заглавието «Калигула». Той описвал римския Калигула, но всяка негова крачка водела до Вилхелм Втори!
Всеки човек, макар и малко разбиращ, знаел: Калигула - това е нашият император Вилхелм Втори.
Авторът можел да пише само по този начин. Този Калигула бил в същото време и посветен, но тогава всичко ставало външно. Разбира се, благодарение на това, което правели управниците на държавата, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно. Ето и Калигула станал по такъв начин «слънчев човек» но, разбира се, само външно: така можем да смятаме, че някой е «генерал» за това, че пет-шест години поред се е пременявал във войнишка униформа. Подобно на това и Калигула е станал посветен.
към текста >>
Разбира
се, благодарение на това, което правели управниците на държавата, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно.
И тогава този добър човек написал книжка под заглавието «Калигула». Той описвал римския Калигула, но всяка негова крачка водела до Вилхелм Втори! Всеки човек, макар и малко разбиращ, знаел: Калигула - това е нашият император Вилхелм Втори. Авторът можел да пише само по този начин. Този Калигула бил в същото време и посветен, но тогава всичко ставало външно.
Разбира се, благодарение на това, което правели управниците на държавата, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно.
Ето и Калигула станал по такъв начин «слънчев човек» но, разбира се, само външно: така можем да смятаме, че някой е «генерал» за това, че пет-шест години поред се е пременявал във войнишка униформа. Подобно на това и Калигула е станал посветен. Той взел само външното. Но пък той е трябвало да посвещава други! Веднъж с него се случила история, когато по време на една церемония е трябвало да нанесе символичен удар с меч на един «сфинкс».
към текста >>
Ето и Калигула станал по такъв начин «слънчев човек» но,
разбира
се, само външно: така можем да смятаме, че някой е «генерал» за това, че пет-шест години поред се е пременявал във войнишка униформа.
Той описвал римския Калигула, но всяка негова крачка водела до Вилхелм Втори! Всеки човек, макар и малко разбиращ, знаел: Калигула - това е нашият император Вилхелм Втори. Авторът можел да пише само по този начин. Този Калигула бил в същото време и посветен, но тогава всичко ставало външно. Разбира се, благодарение на това, което правели управниците на държавата, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно.
Ето и Калигула станал по такъв начин «слънчев човек» но, разбира се, само външно: така можем да смятаме, че някой е «генерал» за това, че пет-шест години поред се е пременявал във войнишка униформа.
Подобно на това и Калигула е станал посветен. Той взел само външното. Но пък той е трябвало да посвещава други! Веднъж с него се случила история, когато по време на една церемония е трябвало да нанесе символичен удар с меч на един «сфинкс». Калигула насякъл с меча този човек до смърт!
към текста >>
Те изгубили вътрешното
разбира
не за него.
Но пък той е трябвало да посвещава други! Веднъж с него се случила история, когато по време на една церемония е трябвало да нанесе символичен удар с меч на един «сфинкс». Калигула насякъл с меча този човек до смърт! Но на него, като на император, му се разминало. При римляните всичко това станало изключително външно.
Те изгубили вътрешното разбиране за него.
Не е чудно, че не успели да разберат правилно и християнството.
към текста >>
Когато в Рим дошло християнството, там се намирал притежателят на световното господство, владетелят на света, гледащ на себе си като на бог -
разбира
се, ако някой бил посветен, той ставал бог.
Ето така християнството в Рим се идентифицирало със световното господство.
Когато в Рим дошло християнството, там се намирал притежателят на световното господство, владетелят на света, гледащ на себе си като на бог - разбира се, ако някой бил посветен, той ставал бог.
Август го смятали за бог, приемниците му - също. Но освен това, там съществувал и върховен жрец, Pontifex maximus, «великият строител на мостове». Той бил духовният владетел. Обаче последният малко по малко се превръщал в сянка, нямаща никакво значение. Значение е имал единственият - властелинът на света.
към текста >>
11.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тази четвърта съставна част,
разбира
на като божественото вътрешно начало на човека, те наричали Яхве.
Обръщал съм вниманието, че евреите, за които ви разказах като за четвърти народ в хода на еволюцията, открили четвъртия член на човека, открили Аза на човека.
Тази четвърта съставна част, разбирана като божественото вътрешно начало на човека, те наричали Яхве.
Също така в някакъв смисъл те съотнасяли Яхве към Вселената и звездното небе.
към текста >>
И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също,
разбира
се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество.
Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди.
И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество.
Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер. С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека. На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки живот.
към текста >>
Разбира
се, хората, живели в Азия по-надалеч, вавилонците, асирийците, признавали също така и други влияния, а не само влиянието на Луната.
Разбира се, хората, живели в Азия по-надалеч, вавилонците, асирийците, признавали също така и други влияния, а не само влиянието на Луната.
Например те казвали: Юпитер оказва влияние върху това, дали човек при своето по-нататъшно развитие ще бъде умен или ще остане глупав, или нещо друго от този род. Обаче евреите не обръщали внимание на такъв род странични влияния. Те почитали само един Бог и това е било именно лунното божество. Обикновено като крупно достижение в религиозната област се разглежда фактът, че от много божества евреите се придвижили към единобожието, придвижили се от политеизма към монотеизма.
към текста >>
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се
разбира
днес невярно.
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се разбира днес невярно.
Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите. От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва събитие от изключителна важност. Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия. Тази връзка винаги се е поддържала.
към текста >>
Днес има само сведения за това, повече не се
разбира
.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден. Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено.
Днес има само сведения за това, повече не се разбира.
И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето. И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи. Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>
Разбира
се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят. Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Разбира
се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало.
Затова и нищо не е известно. Нещо подобно е съществувало в древността, макар и да не се проявявало с толкова груба очевидност, както в приведения по-горе пример. Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен живот, те ставали съвсем нови хора. И тогава, приемайки ги, хората от обкръжението им казвали: «Сега ти пристъпваш към «служене» - използвам съвременния израз. И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той.
Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало.
Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година. Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, както ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца. Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало. Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали. За това слънчево влияние се говори в Евангелията, макар и хората да го тълкуват неправилно.
към текста >>
Само че днес тази мъдрост не се
разбира
, даже ако се четат древните книги.
Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята. Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание. Но по тайнствен начин тогава хората притежавали голяма мъдрост.
Само че днес тази мъдрост не се разбира, даже ако се четат древните книги.
Показах ви с примера за думата «мумия», че днес нито един човек не знае какво представлява «мумията». Това ви го обясних.
към текста >>
12.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид -
разбира
се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци!
Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид - разбира се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци!
И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко! Нека си надене нощната шапчица и да отива да спи. Техният начин на живот е бил съвсем друг, те са били подвижни.
към текста >>
Разбира
се, след това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали.
Разбира се, след това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали.
Но ако не са воювали, господа, те лягали на мечи кожи, които имали, и пиели - пиели ужасно много. Това им е било второто занимание. Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка.
към текста >>
От нея възникнала по-късно бирата, макар,
разбира
се, тя доста да се отличава от тяхната напитка.
Разбира се, след това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали. Но ако не са воювали, господа, те лягали на мечи кожи, които имали, и пиели - пиели ужасно много. Това им е било второто занимание. Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви.
От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка.
Тези племена пиели в големи количества. Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина. Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира.
към текста >>
Но той,
разбира
се, пиеше бира.
От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка. Тези племена пиели в големи количества. Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина. Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци!
Но той, разбира се, пиеше бира.
Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира. Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата.
към текста >>
Разбира
се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много голяма.
Трето основно занимание тогава бил ловът. По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи. Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие. Това са били несвободни хора. Когато започвала война, те също е трябвало да вземат участие в нея, трябвало е да носят оръжие и т. н.
Разбира се, в онова време разликата между свободното и несвободно население е била много голяма.
Свободното население, това, което водело войната, занимавало се с лов, пиене, излежаване на мечи кожи, съвместно осъществявало управлението. Събирайки се заедно, те обсъждали съдебни и военни дела и всичко друго, което било необходимо. Нищо не се записвало, защото тогава и да пишат не са умеели. Всичко се е обсъждало само устно. Градове тогава не е имало.
към текста >>
Разбира
се, между едните и другите съществувала голяма разлика.
Не им оставало нищо друго освен да им треперят коленете, когато отгоре се раздавало: «Циу цвинг цвист! » и ехтяло от щитовете. Те треперели при това като тре-петликови листа. Но умовете им били хитри, надменни, горделиви и високомерни. А тези племена по необходимост били скроени по друг начин.
Разбира се, между едните и другите съществувала голяма разлика.
У едните (римляните - бел. пр.) тук, долу, са били обработваемите им земи, те били уседнали, имали зад себе си нещо. Тези племена (германците - бел. пр.) тук, горе, не били привързани към имущество, те се местели. Римляните приемали тези племена, атакуващи ги в южно направление.
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре
разбира
ли в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства. И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия. Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците.
Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области.
При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер.
към текста >>
Какво се
разбира
ло под слънчев дух, наричан по-късно Син?
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух.
Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син?
Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението.
към текста >>
Какво
разбира
ли под това?
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син?
Какво разбирали под това?
Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух. Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н. Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека.
към текста >>
Казвали си:
разбира
се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н.
Най-близкият чин, най-близкият ранг - това вече съм ви казвал - е бил рангът слънчев Дух. Какво се разбирало под слънчев дух, наричан по-късно Син? Какво разбирали под това? Аз вече съм ви разказвал, че Христос наричал сам себе си слънчев дух.
Казвали си: разбира се, човек се ражда благодарение на силите на природата, на същите тези сили, благодарение на които растат растенията и т. н.
Но ако живее на Земята, той развива себе си. За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът.
към текста >>
Това,
разбира
се, е съвсем правилно.
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително. Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада.
Това, разбира се, е съвсем правилно.
Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>
Разбира
не по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер.
Един говори едно, друг друго! Те така и ще спорят. Но какво става обикновено в този случай? В края на краищата, те се разделят, разминават се един с друг! С прекратяването на спора става разделение.
Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер.
Вие знаете, че в началото имаше една социалистическа партия. Там много се спореше. Там имаше лява и дясна фракции. Но след това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство. Така е било и с разпространението на християнството.
към текста >>
Така те били подготвени към ясно
разбира
не на «Отец», към признаване на Бог-Отец.
Тези, сред които първоначално действал Мохамед, които преди другите приели исляма, били преимуществено араби. При тях религията носела ясно изразен природен характер, била природна религия.
Така те били подготвени към ясно разбиране на «Отец», към признаване на Бог-Отец.
Затова на първия стадий от мохамеданството се развивали възгледите за Бог-Отец, действащ чрез цялата природа, а също така действащ и в природата на човека.
към текста >>
От местата на своето първоначално обитание турците не донесли
разбира
не за природата, затова пък донесли необичайно
разбира
не на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това.
От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>
Тогава се е използвал образният език и този образен начин на изразяване по-късно почти не го
разбира
ли вече.
Но Евангелието, Новият Завет е бил написан при съвсем различни условия.
Тогава се е използвал образният език и този образен начин на изразяване по-късно почти не го разбирали вече.
Искам да ви приведа един пример.
към текста >>
Всъщност Евангелията истински са ги
разбира
ли много малко.
Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето. Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал». На това повече не се обръща внимание. С това тук са искали да кажат, че Христос използва за изцеление собствените природни сили на човека. Евангелията се превеждали по времето, когато тях вече не са можели да ги разберат.
Всъщност Евангелията истински са ги разбирали много малко.
към текста >>
Нещо, добре
разбира
но в началото, по-късно, макар и да се запазва, вече не се
разбира
.
Както в източното християнство, така и при евангелистите - във всички тези области нещата стоят така, както и в другите случаи, за които съм разказвал.
Нещо, добре разбирано в началото, по-късно, макар и да се запазва, вече не се разбира.
Във всичките си три форми християнството вече не се разбира правилно. Трябва да ви кажа, че всяка от тези три форми взима за основа едно нещо. Източното християнство взима за основа Бог-Отец, даже ако то го нарича Христос. Римокатолическата западна религия взима за основа Бог-Син, тя само понякога разглежда Бог-Отец като Старец с вълниста брада, Когото макар и да изобразяват, за Него малко говорят. Евангелското християнство взима за основа Бог-Дух.
към текста >>
Във всичките си три форми християнството вече не се
разбира
правилно.
Както в източното християнство, така и при евангелистите - във всички тези области нещата стоят така, както и в другите случаи, за които съм разказвал. Нещо, добре разбирано в началото, по-късно, макар и да се запазва, вече не се разбира.
Във всичките си три форми християнството вече не се разбира правилно.
Трябва да ви кажа, че всяка от тези три форми взима за основа едно нещо. Източното християнство взима за основа Бог-Отец, даже ако то го нарича Христос. Римокатолическата западна религия взима за основа Бог-Син, тя само понякога разглежда Бог-Отец като Старец с вълниста брада, Когото макар и да изобразяват, за Него малко говорят. Евангелското християнство взима за основа Бог-Дух. В евангелското християнство особено се дискутират въпросите: «Как да се освободи човек от греха?
към текста >>
14.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
За съвременния човек това е трудно
разбира
емо.
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин? Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне. Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни принципи от другите.
За съвременния човек това е трудно разбираемо.
Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми! И това може да стане в не толкова далечното бъдеще.
към текста >>
Всичко това като цяло по-късно се
разбира
ло невярно.
Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество.
Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно.
Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората. Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно.
към текста >>
Едва когато престанали да
разбира
т, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да
разбира
т това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората.
Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Това възникнало след VI в. след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие.
към текста >>
Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го
разбира
т вече.
Човек се ражда и умира. Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма. Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека.
Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече.
Често става така, че от образа, от картината остава само част. Днес нерядко се казва, имайки предвид Христа: «Агнец Божий». Това е било видно на изображенията, достигнали от първите векове. Част от такава картина, изобразяваща агънце, намиращо се на рамената на Христос, още се е запазила. Запазила се е само тази част.
към текста >>
Разбира
се, Луната!
Помислете за факта, че турците, мохамеданите, както ви казах, изповядвали само един Бог, а не три ипостаса, три Лица. Те възлагали всичко изключително на Бог-Отец. Какъв символ е трябвало да приемат в такъв случай?
Разбира се, Луната!
Именно затова символ на турците се явява полумесецът.
към текста >>
Защото ако
разбира
т смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано!
Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>
Разбира
се, вие не трябва да мислите, че в течение на цялата Тридесетгодишна война са се занимавали с разплитането на религиозни спорове.
Разбира се, вие не трябва да мислите, че в течение на цялата Тридесетгодишна война са се занимавали с разплитането на религиозни спорове.
В такъв случай Тридесетгодишната война вероятно би завършила по-рано. Към всичко се добавили и раздорите между князете. На тях им било от полза, че хората се изправили един срещу друг. Един се присъединявал към едната партия, друг - към другата партия, и под образа на религиозната борба те преследвали собствени цели, така че
към текста >>
Разбира
се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз.
Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин. Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове. Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия.
Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз.
Така е разказано и за деянията на Исус.
към текста >>
Но в Средна Европа все още се било запазило някакво
разбира
не на духовността.
Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка.
Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността.
Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>
Разбира
йки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното.
Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното.
Следователно Той се явява свободен човек.
към текста >>
Разбира
се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен.
Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда.
Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това.
към текста >>
Разбира
се, да се направи това е невъзможно.
Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека!
Разбира се, да се направи това е невъзможно.
Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер.
към текста >>
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се
разбира
кое в човека е духовното начало.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало.
В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
Ако разумът се
разбира
по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция.
Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция.
Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
15.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разбира
се, би могло всички деца да се обучат на четене посредством палците, използвайки прости букви, и след това да се дава на децата да докосват хартията.
Обаче това явление е известно отдавна: благодарение на определена тренировка някои хора могат да се обучат по такъв начин, че да придобият способност да четат с помощта на своята кожа, с помощта на кой да е отделно избран участък от кожата. Впрочем в дадения случай ми се иска да обърна вашето внимание върху това, че подобни неща не трябва твърде силно да удивляват никого. Помислете за това, че хората се обучават далеч не на всичко, на което са способни, в тях се формират не всички способности. Ако положи усилия, човек може доста бързо да се обучи на някои неща.
Разбира се, би могло всички деца да се обучат на четене посредством палците, използвайки прости букви, и след това да се дава на децата да докосват хартията.
Защото на мястото, където няма буква, хартията е по-различна, отколкото там, където има буква. Да допуснем само, че буквите са издадени или вдлъбнати на хартията - така че защо да не можем да се научим да четем по тях! Когато правят букви от дърво, по тях също може да се чете с помощта на осезанието със затворени очи. Тази способност трябва само да се усъвършенства.
към текста >>
Началото на пролетта,
разбира
се, винаги настъпва на 21 март.
Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта?
Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март.
Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
Но именно тогава хората вече не
разбира
ли повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не
разбира
ли, искали да виждат само природата, естеството.
В първите християнски столетия празникът Пасха също се е извършвал по-различно, отколкото сега. Едва постепенно през III, IV в. възникнала сегашната форма.
Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството.
Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен.
към текста >>
По такъв начин се задълбочава
разбира
нето на Мистерията на Голгота.
А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят.
По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота.
Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново.
към текста >>
Разбира
се, това следва да се избягва.
Защото ако такъв празник, като празника на Адонис, го празнуват във ваше присъствие, вие бихте си казали: за тези, които са ги посвещавали в мистериите, ставащото е било само образ, образ въобще. Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали. Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм.
Разбира се, това следва да се избягва.
Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос. Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос. Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
към текста >>
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да
разбира
нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го
разбира
духовно.
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно.
Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят. В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло.
към текста >>
16.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разбира
се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно.
Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества. За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните!
Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно.
Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>
Виждате ли, всички тези неща,
разбира
се, е необходимо да се знаят.
Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят.
Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща. Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции. Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н. На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло.
към текста >>
Това,
разбира
се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт.
Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред. Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие. Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса.
Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт.
Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща. Едното е свързано с другото. И това, за съжаление, е така.
към текста >>
Разбира
се, някои хора се връщат, когато още имат място старите условия, но тогава те силно скърбят, страдат от това.
Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго. Кога човек отново се връща на Земята? На Земята човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят.
Разбира се, някои хора се връщат, когато още имат място старите условия, но тогава те силно скърбят, страдат от това.
Обаче при нормално развитие на нещата човек отново идва на Земята само тогава, когато условията, отношенията станат съвсем различни. И така, човек не се ражда отново в предишните условия.
към текста >>
Ако това касае външните, извънземни условия, тогава лесно се
разбира
.
Ако това касае външните, извънземни условия, тогава лесно се разбира.
Но това отива по-далеч, прониквайки оттук в природата, господа! Това е проникване оттук чак до природата!
към текста >>
Разбира
се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили. Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното.
Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа.
Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало. Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа. Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял.
към текста >>
И може,
разбира
се, да се случи така, че мумии, принадлежащи на особено тщеславни и натоварени с власт хора, мумии, към които е бил приложен много таен труд, за да се съхранят дълго и да им се придаде вредоносност.
Тези предишни тела действат не само на въплътилите се отново хора, но ако човек отново се е въплътил, действат разрушително и на другите хора, оказващи се в близост до такъв останал съхранен облик. Всъщност от всяка мумия в действителност излиза влияние, враждебно на човешкия живот. Иначе и не може да бъде. От тях излиза враждебно за човешкия живот влияние. Обаче хората не отчитат всичко това.
И може, разбира се, да се случи така, че мумии, принадлежащи на особено тщеславни и натоварени с власт хора, мумии, към които е бил приложен много таен труд, за да се съхранят дълго и да им се придаде вредоносност.
Тези мумии могат кога да е да нанесат вреда. Ако някой се окаже в близост, той или заболява, или даже, при определени обстоятелства, умира. Ето защо сега стават тези необясними неща.
към текста >>
Той ще ви доведе до
разбира
не на много неща в историята, които иначе няма как да разберете.
В тези пещери би могло да се видят различни интересни писмена, изискващи разшифровка. Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек. Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос.
Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете.
Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща! Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте! Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората! Ако даже върху материята са можели да въздействат, още повече са можели словесно да въздействат върху хората. Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува.
към текста >>
Разбира
се, той трябва да бъде изключително нервен и в този случай действително може да умре от уплах, особено ако този, който произнася тези думи, който води радиопредаването, самият е безумен.
Това, което се предава в качеството му на радиосъобщения, може да се появи навсякъде. Радиосъобщението преминава през пространството и оживява на друго място. Да, господа, представете си, че вие тук предавате по радиото: «Който чува какво говоря, той ще умре! » А сега си представете, че това го чува много нервен човек, такъв, който много се поддава на внушения. Той възприема: «Който чува какво говоря, той ще умре».
Разбира се, той трябва да бъде изключително нервен и в този случай действително може да умре от уплах, особено ако този, който произнася тези думи, който води радиопредаването, самият е безумен.
Защото силите, живеещи в говора на лудия, са много по-мощни от силите, живеещи в речта на разумния, нормален човек. Така че ако това би било предавано тук от някой безумен, луд, а изреченията на лудия ги чува някой друг, последният би могъл да умре.
към текста >>
17.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако искаме да постигнем
разбира
не за същината на нещата, трябва да обърнем внимание на ареала, където подобни неща стават.
Обаче, господа, това е свързано и с някои други неща.
Ако искаме да постигнем разбиране за същината на нещата, трябва да обърнем внимание на ареала, където подобни неща стават.
В определен смисъл трябва да привлечем на помощ географията. Но не тази днешна скучна география, която говори не за различията между взаимните въздействия на жабите и човека, а само за съвсем външните неща.
към текста >>
Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз,
разбира
се, по никакъв начин не го препоръчвам.
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията. Тогава човечеството още не било стигало толкова далеч. И Ван Хелмонт използвал старата методика.
Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам.
Не трябва да се прави. В настоящето то повече не действа така, както преди. Но Ван Хелмонт го направил.
към текста >>
След като го взел, той, като лекар,
разбира
се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре.
Виждате ли, той взел едно известно растение[4], отровно лекарствено растение. При определени заболявания го предписват.
След като го взел, той, като лекар, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре.
Но ближейки края на корена, долната част на корена, той стигнал до състояние, което описал по следния начин. Той казал, че се чувствал така, сякаш главата му била напълно изключена, сякаш се оказал без глава, станал безглав. Разбира се, главата му си била на мястото, но той повече не я усещал. При това той вече нищо не можел да научи с помощта на главата си, а областта на корема започнала да действа подобно на главата. И при него се породило голямо просветление, проявяващо се под формата на образи, които в антропософията днес наричаме имагинации.
към текста >>
Разбира
се, главата му си била на мястото, но той повече не я усещал.
Виждате ли, той взел едно известно растение[4], отровно лекарствено растение. При определени заболявания го предписват. След като го взел, той, като лекар, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре. Но ближейки края на корена, долната част на корена, той стигнал до състояние, което описал по следния начин. Той казал, че се чувствал така, сякаш главата му била напълно изключена, сякаш се оказал без глава, станал безглав.
Разбира се, главата му си била на мястото, но той повече не я усещал.
При това той вече нищо не можел да научи с помощта на главата си, а областта на корема започнала да действа подобно на главата. И при него се породило голямо просветление, проявяващо се под формата на образи, които в антропософията днес наричаме имагинации. Неговото просветление се проявило под формата на образи от духовния свят. Това довело до ужасяващ потрес в живота му. Сега знаел: за духовния свят може да се говори не само посредством разсъдъка, но този духовен свят може истински да се вижда.
към текста >>
Ние,
разбира
се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата.
Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата.
Главата служи само за да се осмисли това, което се вижда и съзерцава посредством останалия организъм на човека. И така, тук по духовен начин се предизвиква същият процес, който е предизвикал Ван Хелмонт, използвайки по-древен способ.
към текста >>
Разбира
се, аз не мога да ви кажа, че подобно на Хелмонт, бихте могли и сами да постигнете това, за което ви разказах - когато Ван Хелмонт за пръв път е опитал връхчетата на корена на растението.
Какво би могло да означава, че не му се удавало да постигне същия резултат? Означава, че Ван Хелмонт е започнал да прави опитите със закъснение, така че някакви (временни) съотношения не са се съгласували с предишните. Самият Ван Хелмонт не е могъл да си го обясни.
Разбира се, аз не мога да ви кажа, че подобно на Хелмонт, бихте могли и сами да постигнете това, за което ви разказах - когато Ван Хелмонт за пръв път е опитал връхчетата на корена на растението.
Ван Хелмонт не е посочил датата. Обаче на основата на сведенията, които, макар и по съвсем друг път, могат да бъдат получени от духовната наука, може да се каже следното.
към текста >>
На вас,
разбира
се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при мисленето, пък и в целия си вътрешен живот, а понякога всичко това върви по-леко.
На вас, разбира се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при мисленето, пък и в целия си вътрешен живот, а понякога всичко това върви по-леко.
Това, на свой ред, зависи от Сатурн, къде той стои.
към текста >>
Затова с помощта на науката, ограничаваща се само до земното, е невъзможно да се стигне до някакво
разбира
не на човека.
Така въздействията на небесните тела се отразяват в целия наш човешки, животински и растителен живот. Само минералното е подложено на земното въздействие.
Затова с помощта на науката, ограничаваща се само до земното, е невъзможно да се стигне до някакво разбиране на човека.
Не може да се разбере какво правят звездите, ако се игнорира този въпрос, ако не се разглеждат звездните въздействия.
към текста >>
Но в следващите времена също повече не
разбира
ли какво е казвал Коперник.
При това обаче ставало нещо забележително, господа. Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае.
Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник.
Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия.
към текста >>
Две положения на Коперник се
разбира
т, третото вече не.
При това обаче ставало нещо забележително, господа. Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае. Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник.
Две положения на Коперник се разбират, третото вече не.
Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник.
към текста >>
Ако
разбира
т две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н.
При това обаче ставало нещо забележително, господа. Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае. Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не.
Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н.
Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало.
към текста >>
Едва сега започват да
разбира
т Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората
разбира
ли трудно.
Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало.
Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно.
Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>
Вече не се
разбира
какво от само себе си е представлявало знанието на древните.
Вие бихте могли да се замислите ето над кое: това, което още се е запазило от древната наука, е било достигнато не по пътя, по който днес се достига каквото и да е. Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в душата. Древните са правели това основно инстинктивно.
Вече не се разбира какво от само себе си е представлявало знанието на древните.
към текста >>
Разбира
се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло.
Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло.
Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука.
към текста >>
Виждате колко малко се
разбира
днес какво е имала предвид тази древна наука.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло. Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем.
Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука.
към текста >>
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да,
разбира
се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
към текста >>
Разбира
се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги.
Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес.
Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи. Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората. Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не
разбира
т книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес.
Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората. Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
Разбира
се, господа, предметът се оказва скучен, ако на вас ви разказват само за това, което съставлява нищожна част от предмета.
Бедата на съвременното знание е в това, че всеки знае само за част от света, а като цяло никой не го познава. Затова става така, че съвременната наука, особено ако я поднасят в популярни лекции, предизвиква страшно скучно впечатление.
Разбира се, господа, предметът се оказва скучен, ако на вас ви разказват само за това, което съставлява нищожна част от предмета.
към текста >>
Но такива важни неща трябва да се
разбира
т.
Следователно астрологията, науката за звездите само тогава ще бъде приведена в порядък, когато тя бъде свързана с антропологията, с науката за човека. За това става дума. Именно в такава форма бих могъл днес конкретно да ви отговоря на зададения въпрос. Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята.
Но такива важни неща трябва да се разбират.
Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм. Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита. И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм».
към текста >>
18.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доктор Щайнер: Да, господа, това,
разбира
се, е много важен въпрос, по каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
Доктор Щайнер: Да, господа, това, разбира се, е много важен въпрос, по каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
Виждате ли, този въпрос, доколкото можете да си представите, също много, много силно ме е занимавал[1]. Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение.
към текста >>
Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва,
разбира
се, да се изясни как стои работата.
Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така! И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>
Ако вали дъжд, хората с
разбира
не се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има!
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
Тези неща,
разбира
се, не могат да се обяснят по външен, груб начин, те трябва да се обяснят по вътрешен начин.
И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка. Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре. Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа!
Тези неща, разбира се, не могат да се обяснят по външен, груб начин, те трябва да се обяснят по вътрешен начин.
към текста >>
Заради това евреите и съседните им народи живеели враждебно; последните не ги
разбира
ли.
» «Защо този човек е лош? » «Защото така иска Йехова! » «Защо в страната е настъпил глад? » «Защото така иска Йехова! » Всичко се свеждало към този единствен Бог.
Заради това евреите и съседните им народи живеели враждебно; последните не ги разбирали.
Евреите също не разбирали тези съседни народи, доколкото те не признавали по такъв начин този единствен Бог, но признавали духовни същества във всички природни явления - много на брой духовни същества.
към текста >>
Евреите също не
разбира
ли тези съседни народи, доколкото те не признавали по такъв начин този единствен Бог, но признавали духовни същества във всички природни явления - много на брой духовни същества.
» «Защото така иска Йехова! » «Защо в страната е настъпил глад? » «Защото така иска Йехова! » Всичко се свеждало към този единствен Бог. Заради това евреите и съседните им народи живеели враждебно; последните не ги разбирали.
Евреите също не разбирали тези съседни народи, доколкото те не признавали по такъв начин този единствен Бог, но признавали духовни същества във всички природни явления - много на брой духовни същества.
към текста >>
Разбира
се, аз бих могъл да го кажа така, че ако доведа тук един слепец и кажа: «В тази зала няма нито един човек!
Виждате ли, господа, множеството духовни същества в природните явления чисто и просто съществува и този, който отрича това, отрича нещо действително. Такова отричане на духовните същества, свързани с природните явления, е подобно на това, ако кажа: в тази зала няма нито един отделен човек!
Разбира се, аз бих могъл да го кажа така, че ако доведа тук един слепец и кажа: «В тази зала няма нито един човек!
» и вие не започнете да се смеете така гръмко, че да ви чуе, той може и да повярва. И в тази област може да се изпадне в илюзия. При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели. Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание. Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция.
към текста >>
С това се оказват
разбира
еми три неща.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност.
С това се оказват разбираеми три неща.
В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
В три Лица - само днес работата стои така, че това не се
разбира
, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица.
В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
Не искам да кажа - моля ви, не ме
разбира
йте неправилно!
Например би било напълно естествено, ако в различните страни на Европа сред лекарите в процентно отношение евреите биха били не повече, отколкото в цялото народонаселение.
Не искам да кажа - моля ви, не ме разбирайте неправилно!
-че би следвало да се въведе такава мярка по законодателен начин, това аз съвсем нямам предвид. Обаче по естествен начин би трябвало да стане така, че общата численост на евреите да съответства на числеността на евреите сред лекарите. Но това не става. В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма. Това води началото си още от средновековието.
към текста >>
Разбира
се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове.
Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия.
Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение.
към текста >>
Разбира
се, става горестно и тежко на сърцето, когато четеш как евреите в средните векове са живели в гета, тоест в тези квартали на градовете, където тяхното пребиваване се е разрешавало.
Разбира се, става горестно и тежко на сърцето, когато четеш как евреите в средните векове са живели в гета, тоест в тези квартали на градовете, където тяхното пребиваване се е разрешавало.
Те не са смеели да преминават в други квартали на градовете, даже вратите на гетата са били заключвани и тем подобни. Обаче, виждате ли, говори се за това, защото евреите са били консолидирани в гета, което се е виждало! И на други хора им се е случвало нещо толкова лошо, макар и не в тази форма, а в друга. Но е истина, евреите са оставали в своите гета, консолидирали са се там, и за тях са знаели, че те не могат да излязат навън. Но другите хора, които ежедневно е трябвало да работят от ранно утро до късна вечер, също не са можели да излизат навън, даже врати не е имало.
към текста >>
В речта още съществува еврейската стилистика, ако тя,
разбира
се, не е имитация, защото съвременните хора имитират много неща.
Ако след това вие видите евреите в различните области, ще ви се наложи внимателно да се вглеждате, за да разпознаете еврейското начало сред тези евреи, които са били асимилирани, сътрудничейки си с другите. Вие знаете, че един от най-значителните държавни дейци на XIX в. е бил евреин[4]. И така, асимилираните евреи вече не се отличават от другите. Впрочем този, който е познавач, по една фраза ще определи, че говори евреин.
В речта още съществува еврейската стилистика, ако тя, разбира се, не е имитация, защото съвременните хора имитират много неща.
Но евреите ги имитират малко. Може да се забележи как евреинът навсякъде изхожда от това, което може да бъде мислено зафиксирано. В това се състои отличителното им качество. То е свързано с този сбор от народностни духове, които заедно си сътрудничели. Така че даже и днес евреинът предполага, че ако той говори нещо, то, без съмнение, трябва да бъде правилно.
към текста >>
19.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
- азбука, с помощта на която те са
разбира
ли външния свят, физическия свят.
Ето какво е означавал «алеф». Те са знаели: навсякъде, където и да са оперирали с тази буква във външния свят, изразеното от тях посредством тази буква трябва да бъде приложимо към човека. Всяка буква, предназначена за изразяване на сетивния свят, е имала название. А такива названия като «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» са представлявали наименования на духовни букви, наименования за това, което е трябвало да се изучава, за да се чете в духовния свят. Така че евреите са имали азбука: алеф, бет, гимел и т. н.
- азбука, с помощта на която те са разбирали външния свят, физическия свят.
Но те имали също така и друга азбука, в която е имало само десет букви, десет сефири, с помощта на които те разбирали духовния свят.
към текста >>
Но те имали също така и друга азбука, в която е имало само десет букви, десет сефири, с помощта на които те
разбира
ли духовния свят.
Те са знаели: навсякъде, където и да са оперирали с тази буква във външния свят, изразеното от тях посредством тази буква трябва да бъде приложимо към човека. Всяка буква, предназначена за изразяване на сетивния свят, е имала название. А такива названия като «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» са представлявали наименования на духовни букви, наименования за това, което е трябвало да се изучава, за да се чете в духовния свят. Така че евреите са имали азбука: алеф, бет, гимел и т. н. - азбука, с помощта на която те са разбирали външния свят, физическия свят.
Но те имали също така и друга азбука, в която е имало само десет букви, десет сефири, с помощта на които те разбирали духовния свят.
към текста >>
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви
разбира
л своего рода духовната наука.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята. Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите.
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука.
Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
към текста >>
- десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се
разбира
ли толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука. Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки. По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия. Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н.
- десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
Днес,
разбира
се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия.
Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите.
Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия.
Ние вече не вярваме в това. Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека. Но хората много отдавна са се отучили да разбират човека.
към текста >>
Но хората много отдавна са се отучили да
разбира
т човека.
За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това. Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Но хората много отдавна са се отучили да разбират човека.
към текста >>
20.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за
разбира
не.
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за разбиране.
Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси! Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи. Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за разбиране форма, доколкото той сам по себе си е труден за разбиране. Нещата са такива, че днес целият свят - ако някой въобще, не искам да кажа, «се интересува от този предмет», защото малцина се интересуват истински, но мнозина си дават вид, че се интересуват от него, - целият свят говори за Кант като за нещо изключително важно за света. Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен живот.
към текста >>
Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за
разбира
не, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи.
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за разбиране. Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси!
Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи.
Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за разбиране форма, доколкото той сам по себе си е труден за разбиране. Нещата са такива, че днес целият свят - ако някой въобще, не искам да кажа, «се интересува от този предмет», защото малцина се интересуват истински, но мнозина си дават вид, че се интересуват от него, - целият свят говори за Кант като за нещо изключително важно за света. Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен живот.
към текста >>
Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за
разбира
не форма, доколкото той сам по себе си е труден за
разбира
не.
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за разбиране. Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси! Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи.
Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за разбиране форма, доколкото той сам по себе си е труден за разбиране.
Нещата са такива, че днес целият свят - ако някой въобще, не искам да кажа, «се интересува от този предмет», защото малцина се интересуват истински, но мнозина си дават вид, че се интересуват от него, - целият свят говори за Кант като за нещо изключително важно за света. Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен живот.
към текста >>
Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за
разбира
не.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека.
Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране.
И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща. Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива. Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
към текста >>
За да разбере това, което накратко ви разказвам, като изключим, че е действително трудно за
разбира
не, на човек би се наложило да изчете много книги, тъй като при Кант всичко е прекалено разхвърляно.
За да разбере това, което накратко ви разказвам, като изключим, че е действително трудно за разбиране, на човек би се наложило да изчете много книги, тъй като при Кант всичко е прекалено разхвърляно.
Например Кант започва книгата «Критика на чистия разум» - така я е нарекъл - с доказване, че пространството се намира не навън в света. Него аз сам съм го създал, изтъкал съм го от себе си. И така, първо, пространството - това е явление. Второ, времето - също явление. Защото се казва: имало е Аристотел - но него сам съм го сътворил във времето, защото времето като цяло го създавам аз.
към текста >>
Наистина главата започва по такъв начин, че филистерът всъщност нищо не
разбира
.
Идва подзаглавието: «Глава първа. Трансцендентална дедукция на пространството». За филистера не може и да се измисли нещо по-прекрасно от подобна глава.
Наистина главата започва по такъв начин, че филистерът всъщност нищо не разбира.
Обаче повече от сто години всеки твърди: Кант е велик човек. Така че, четейки Кант, филистерът се прониква от някаква мания за величие. Следва втора глава: «Трансцендентална дедукция на времето». Ако човек успее да преодолее трансценденталната дедукция на пространството и времето, стига до втората част: «Трансцендентален анализ». И в трансценденталния анализ се доказва главно, че човек притежава трансцен-дентална аперцепция[4].
към текста >>
Под трансцендентална аперцепция се
разбира
, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите.
Господа, след като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция. Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция.
Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите.
И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - следователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност. Ето примерно какво се описва там.
към текста >>
Е, по отношение на самите филистери такова твърдение е
разбира
емо.
Ако в тази теория имаше капка истина, би трябвало поне нещо да се получи. Но филистерите не забелязват, че нищо не се е получило, а са се получили всичко на всичко дванадесет понятия. Със сити търбуси филистерите шестват сега по целия свят с тази философия на Кант и говорят: всичко е непознаваемо!
Е, по отношение на самите филистери такова твърдение е разбираемо.
Те се чувстват много уютно, когато им казват: макар вие нищо да не можете да разберете, причината не е във вас, защото целият свят е такъв. Ако смяташ, че нищо не знаеш, в това ти си прав. Но това произхожда не от твоята неспособност, а оттам, че целият свят нищо не може да разбере. И хоп - появяват се тези дванадесет понятия. В това и се състои трансценденталният анализ.
към текста >>
Но има и хора, които казват: пространството,
разбира
се, е ограничено.
Сега обаче стигаме до изключително трудната голяма глава под името «За трансценденталните паралогизми». Това е продължението. В Кантовата «Критика на чистия разум» след едно високопарно заглавие следва друго! Тук се казва: има хора, които твърдят, че пространството е безкрайно. След това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно.
Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено.
Тук също е показано какви доказателства привеждат тези хора. Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници. На едната страница се доказва, че пространството е безкрайно. На другата страница се доказва, че пространството е крайно. След това отново се доказва, че времето е безкрайно, вечно.
към текста >>
В тази «Философия на безсъзнателното» той казва:
Разбира
се, вярно е, че хората са произлезли от животните, но при това съпътстваща роля са играли духовните сили.
И така, той написал «Философия на безсъзнателното».
В тази «Философия на безсъзнателното» той казва: Разбира се, вярно е, че хората са произлезли от животните, но при това съпътстваща роля са играли духовните сили.
Тези сили се явяват сили на волята, следователно те са неразумни, глупави сили. Всичко това той описал напълно разумно. Заедно с това той изобретил нещо, противоречащо на дарвинизма.
към текста >>
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не
разбира
от естествознание!
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно. Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма.
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание!
Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма! Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
Това значи, че те четат първата страница, но нищо не
разбира
т.
Важно е човек да знае за тези неща. Защото днес съществува своеобразен култ към всичко, което е напечатано. И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант.
Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират.
След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора! Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам». В действителност хората не го разбират, но не си го признават. Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен. И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант!
към текста >>
Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че
разбира
м този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го
разбира
м».
Важно е човек да знае за тези неща. Защото днес съществува своеобразен култ към всичко, което е напечатано. И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант. Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират. След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора!
Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам».
В действителност хората не го разбират, но не си го признават. Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен. И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант! » Тогава това импонира на хората.
към текста >>
В действителност хората не го
разбира
т, но не си го признават.
Защото днес съществува своеобразен култ към всичко, което е напечатано. И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант. Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират. След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора! Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам».
В действителност хората не го разбират, но не си го признават.
Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен. И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант! » Тогава това импонира на хората.
към текста >>
Те си казват: «Аз трябва да
разбира
м Кант, защото съм много умен.
И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант. Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират. След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора! Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам». В действителност хората не го разбират, но не си го признават.
Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен.
И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант! » Тогава това импонира на хората.
към текста >>
И затова твърдя: аз
разбира
м много умни неща, ако
разбира
м Кант!
Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират. След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора! Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам». В действителност хората не го разбират, но не си го признават. Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен.
И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант!
» Тогава това импонира на хората.
към текста >>
21.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доктор Щайнер: Този въпрос ще ни приближи към
разбира
не на астрономията.
Доктор Щайнер: Този въпрос ще ни приближи към разбиране на астрономията.
Вие слушате астрономически лекции, така че би било много добре да обсъдим именно този въпрос от определена гледна точка.
към текста >>
Разбира
се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека.
Гледайки звездното небе, виждаме Луната, като най-голямото и близко до нас небесно тяло. Затова Луната оказва върху човека, намиращ се на Земята, влиянието, което най-лесно се възприема.
Разбира се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека.
За това всеки знае. Но аз съм ви разказвал и за другите влияния на Луната, които тя оказва върху размножението на съществата и тем подобни. Освен това виждаме други небесни тела, държащи се по подобен на Луната начин. Луната се придвижва, вие можете да виждате нейното придвижване, другите небесни тела, приличащи на нея, също се придвижват. Тези небесни тела, които се придвижват, ние наричаме блуждаещи звезди или планети.
към текста >>
Вие,
разбира
се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес?
Уместно е да кажем: не е вярно, че Слънцето стои на едно място! По отношение на Земята то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост. Цялата планетна система се носи през мировото пространство, движи се напред. Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес.
Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес?
Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго. Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние.
към текста >>
Разбира
се, също и водород и т. н.
Но от какво главно се състоят тези комети? В качеството на най-главни вещества кометите съдържат в себе си това, което в планетната система наистина идва към нея от небето. Те съдържат азот и въглерод.
Разбира се, също и водород и т. н.
Но тези две вещества са особено важни: въглерод и азот. Азотът ни е необходим във въздуха, който винаги трябва да се обновява. Въглеродът също ни е необходим, доколкото той е нужен на растенията. Така че Земята действително получава своите вещества от космоса! Те винаги се заменят.
към текста >>
Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил,
разбира
се, по-важен, отколкото другите съзвездия.
В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго. Обаче оттук вие виждате, че зодиакалните съзвездия имат особени различия. С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не. Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака).
Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия.
Защото тези други съзвездия винаги запазват своето влияние, то не се изменя. Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от факта, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не. По тази причина въздействието на Зодиака върху Земята се е изследвало по съвсем особен начин. Сега вие виждате защо при наблюдаването на звездното небе Зодиакът се явява по-важен от другите звезди. От всичко това можете да заключите, че само едните изчисления не могат бъдат единствен предмет за изследвания в астрономията, а трябва да се изследват също така и тези неща, за които току-що ви разказах.
към текста >>
Ако можеше да я претеглим, тя,
разбира
се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно. По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство. Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното.
Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка.
Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното.
към текста >>
Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също,
разбира
се, оказват своето влияние.
Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното.
Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние.
Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба.
към текста >>
Всичко това е достъпно за
разбира
не.
Всичко това е достъпно за разбиране.
Само че винаги, разглеждайки астрономическото, в същото време трябва да обръщаме внимание и на човека. Виждате ли, астрономът казва: «Не ми импонира да наблюдавам с невъоръжено око; аз трябва да провеждам наблюденията с телескоп. Аз се доверявам на телескопа, това е моят инструмент». Духовната наука казва: «Но какво все пак мога да наблюдавам с телескопа? Разбира се, аз ще видя изключително много; ние го признаваме.
към текста >>
Разбира
се, аз ще видя изключително много; ние го признаваме.
Всичко това е достъпно за разбиране. Само че винаги, разглеждайки астрономическото, в същото време трябва да обръщаме внимание и на човека. Виждате ли, астрономът казва: «Не ми импонира да наблюдавам с невъоръжено око; аз трябва да провеждам наблюденията с телескоп. Аз се доверявам на телескопа, това е моят инструмент». Духовната наука казва: «Но какво все пак мога да наблюдавам с телескопа?
Разбира се, аз ще видя изключително много; ние го признаваме.
Обаче най-добрият инструмент, който може да се използва за изучаване на Вселената, е самият човек». Всичко може да бъде познато с помощта на човека. Самият човек се явява най-добрият инструмент, тъй като в човека се открива всичко. Това, което става горе в съзвездието Лъв, се открива, се проявява в кръвообращението на човека. Ако пред Лъв стои Луната, за това може да се узнае по кръвообращението на човека.
към текста >>
Ако при човека, да кажем, например се е появила жълтеница, изкуството на изцелението, медицината трябва,
разбира
се, преди всичко да види причината в тялото.
Това, което става горе в съзвездието Лъв, се открива, се проявява в кръвообращението на човека. Ако пред Лъв стои Луната, за това може да се узнае по кръвообращението на човека. Това, което там, горе, става в Овен, се проявява в растежа на косата при човека. Ако Луната стои в Овен, косата расте по-бавно и т. н. И така, разглеждайки човека, във всеки от случаите може да се види какво става във Вселената.
Ако при човека, да кажем, например се е появила жълтеница, изкуството на изцелението, медицината трябва, разбира се, преди всичко да види причината в тялото.
Това се разбира от само себе си. Но защо в края на краищата в човека се появява жълтеница? Защото в това време, когато Луната закрива съзвездието Козирог, човек е особено предразположен да развива тези сили на Козирога от себе си.
към текста >>
Това се
разбира
от само себе си.
Ако пред Лъв стои Луната, за това може да се узнае по кръвообращението на човека. Това, което там, горе, става в Овен, се проявява в растежа на косата при човека. Ако Луната стои в Овен, косата расте по-бавно и т. н. И така, разглеждайки човека, във всеки от случаите може да се види какво става във Вселената. Ако при човека, да кажем, например се е появила жълтеница, изкуството на изцелението, медицината трябва, разбира се, преди всичко да види причината в тялото.
Това се разбира от само себе си.
Но защо в края на краищата в човека се появява жълтеница? Защото в това време, когато Луната закрива съзвездието Козирог, човек е особено предразположен да развива тези сили на Козирога от себе си.
към текста >>
Разбира
се, за това много хора имат неясни, смътни представи.
Така във всичко може да се види: човек е инструмент, с помощта на който се научава всичко. Ако например човек престане да получава влиянието на Водолей, следователно ако Водолей е закрит от Луната, а човек не е в състояние да развие силите на Водолея от самия себе си, при него се появяват мазоли. Така, разглеждайки човека в качеството му на инструмент, винаги може да се види какво става във Вселената, ако се подходи към това научно, а не на основата на суеверни предразсъдъци. Да се действа по такъв начин - това е истинската научна дейност, която развива духовната наука.
Разбира се, за това много хора имат неясни, смътни представи.
От това, както те си го представят, нищо няма да им се отдаде да видят. Тук работата става съгласно поговорката: «Петелът кукурига върху стобора; времето няма да се промени, но може да стане по-добро! ». Именно така много хора мислят за света: закукурига петелът на стобора, значи времето няма да се промени или ще стане по-хубаво.
към текста >>
Но ако тези неща се
разбира
т истински, всичко е по-иначе.
Но ако тези неща се разбират истински, всичко е по-иначе.
Тогава с помощта на човека - най-съвършен прибор или инструмент от известните, инструмент, по-съвършен от всички останали - се научава това, което става във Вселената. Работата не е в това, просто да се открие едно или друго, а да се изучи ставащото в човека. Естествено отначало трябва да се знае как стои работата с мазолите, как те се образуват от кожата и тем подобни, за да може на тази основа да се стигне до това, какво действие произвежда съзвездието Водолей, ако то е закрито. Но ние изучаваме тези неща по отношение на човека, по такъв начин можем да изучим цялата Вселена.
към текста >>
22.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Въпрос: Как трябва да се
разбира
т чудесата, за които се разказва в Библията във връзка с Мойсей[1] - за укротяването на морето?
Въпрос: Как трябва да се разбират чудесата, за които се разказва в Библията във връзка с Мойсей[1] - за укротяването на морето?
към текста >>
Всичко това,
разбира
се, е било нещо по-различно от чудо.
Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени.
Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
Народът се е удивлявал, доколкото той не е
разбира
л такива неща.
Така стои работата с повечето от нещата, за които съобщенията са дошли от древността.
Народът се е удивлявал, доколкото той не е разбирал такива неща.
Но ако е известно, че в древността е имало също така и много умни хора, може да се обясни станалото. В противен случай малко от тези неща могат да бъдат обяснени.
към текста >>
По времето, когато между Европа и Америка е възникнало море, а Европа се е издигнала, тази атлантска култура,
разбира
се, е била напълно потопена, но от тази страна, в Тибет, тя се е запазила.
Обаче във времето, отстоящо от нашето на пет, шест, седем хилядолетия, тук, в Азия, е имало същата култура, като тази на атлантския континент, намиращ се тогава на мястото, което днес между Европа и Америка е покрито с море. Тук, от тази страна, в Азия тогава е имало култура, която се е запазила в планинските клисури, пукнатини и подземни пещери в Тибет.
По времето, когато между Европа и Америка е възникнало море, а Европа се е издигнала, тази атлантска култура, разбира се, е била напълно потопена, но от тази страна, в Тибет, тя се е запазила.
Обаче тази култура е подхождала само за това древно време, когато хората са живеели в много по-различни условия, отколкото днес. Трябва само да си представите, че тогава въздухът не е бил такъв, какъвто е днес, че човек не е бил толкова тежък, колкото днес, че теглото на човека е било много по-малко, а въздухът е бил много по-плътен. Целият въздух тогава е бил пронизан от гъста мъгла, което е било причина да се живее по съвсем различен начин от сега.
към текста >>
Така че е необходимо да се
разбира
т знаците, които те са правели, ако искаме да узнаем какви представи са имали тези хора.
Писане и четене или нещо подобно тогава още не е имало, но е имало знаци. Тези знаци не са ги нанасяли върху хартия. Защото и хартия не е имало. Тях не са ги нанасяли на пергамент, а са ги драскали по скалите. В тези скали хората са правели пещери, празнини, и вътре в тези пещери те са драскали тогава - както това се нарича - своите тайни.
Така че е необходимо да се разбират знаците, които те са правели, ако искаме да узнаем какви представи са имали тези хора.
към текста >>
Когато европейци отиват в Тибет, те не
разбира
т тези неща.
Хората, живеещи там, нямат достатъчно възможности редовно да разпространяват тези знания, тъй като древната тибетска теокрация нищо не прави за такова обнародване. Тя иска да запази тази древна власт само за себе си. Знанието -това е власт, само ако то се пази в тайна.
Когато европейци отиват в Тибет, те не разбират тези неща.
И така, съществуват малки шансове действителните тибетски истини да бъдат обнародвани. Те продължават да живеят само в древните традиции. От преминалото към потомците вече може да се получи представа за това, какво всъщност е скрито там. Но обнародване като такова е трудно да си представим. Както вие казахте при задаването на въпроса, тези неща са придобили декадентски, упадъчен характер.
към текста >>
Тогава,
разбира
се, тя ще им направи впечатление.
Но на жителите на Азия тя не прави съвсем никакво впечатление! Защото мисионерите им описват Исус Христос така, както те си Го представят. И азиатците казват: ако аз погледна към моя Буда, намирам много повече положителни качества! И така, на тях тя съвсем не им импонира. На тях тя ще им хареса само в случай, че Исус Христос им бъде представен така, както беше представен тук, в лекциите, изнесени неотдавна като отговор на ваши въпроси.
Тогава, разбира се, тя ще им направи впечатление.
Обаче пречка за това е консервативността на жителите на Азия, тяхната реакционност и фактът, че те, на първо място, са недоверчиви.
към текста >>
Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не
разбира
т, - то се е запазило от най-древни времена.
Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята. Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания.
Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена.
Може да се почувства известно уважение, голям респект към това, което някога го е имало тук.
към текста >>
Разбира
се, от това нищо не се получава.
Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали. Те са умеели да се отнасят към това с уважение! Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа!
Разбира се, от това нищо не се получава.
Ето защо развитието става така: на англичаните им върви при основаването на колонии. Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес. И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ. Англичаните водят и войната също съвсем различно, отколкото я водят например германците. Как си представя германецът необходимостта от война с кой да е народ?
към текста >>
И така, англичаните
разбира
т, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ.
Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава. Ето защо развитието става така: на англичаните им върви при основаването на колонии. Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес.
И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ.
Англичаните водят и войната също съвсем различно, отколкото я водят например германците. Как си представя германецът необходимостта от война с кой да е народ? Съвсем не искам да ви говоря против войната, а искам само да ви разкажа как германците си представят нещата: трябва просто да се настъпи и да се завоюва този народ. Англичаните не постъпват така. Отначало те се ориентират, провокират народите да се проявят, дават им възможност да се изтощят, да се разгромят един друг и наблюдават само колко дълго ще трае това.
към текста >>
В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се
разбира
, че сега в Германия има голям недостиг на пари.
С други думи, те дават възможност на хората да се довършат един друг. Това го потвърждава историята. Именно благодарение на този факт е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата. Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ. Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство.
В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари.
Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато.
към текста >>
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го
разбира
- докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия.
Но даже при англичаните всичко това стои много относително.
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия.
В Европа ни един човек не разбира вече това. Обаче европейците би трябвало отново да го усвоят. Ето защо първото, на което би следвало да се научат европейците, е не да пренасят в Азия това, което те имат. Не, отначало европейците трябва внимателно да изучат всичко, което е известно на жителите на Азия, после да се узнае например и за мъдростта на Тибет. Само в този случай, отнасяйки се с цялото уважение към културата на другите хора, може нещо да се достигне.
към текста >>
В Европа ни един човек не
разбира
вече това.
Но даже при англичаните всичко това стои много относително. Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия.
В Европа ни един човек не разбира вече това.
Обаче европейците би трябвало отново да го усвоят. Ето защо първото, на което би следвало да се научат европейците, е не да пренасят в Азия това, което те имат. Не, отначало европейците трябва внимателно да изучат всичко, което е известно на жителите на Азия, после да се узнае например и за мъдростта на Тибет. Само в този случай, отнасяйки се с цялото уважение към културата на другите хора, може нещо да се достигне. Това е, на което Европа трябва да се научи.
към текста >>
Що се отнася до разпространението на духовната култура, Европа е във висша степен нещастна, защото тя съвсем не
разбира
как трябва да се вниква в нещо различно.
Европа теоретизира, а към практиката няма отношение. Това все пак е именно така! Европа осъществява даже търговските сделки и бизнеса на основата на теории, даже тези неща носят изключително измислен характер. За известно време нещата се получават. Но това никога не продължава дълго.
Що се отнася до разпространението на духовната култура, Европа е във висша степен нещастна, защото тя съвсем не разбира как трябва да се вниква в нещо различно.
към текста >>
Аз,
разбира
се, бих могъл да напиша: Хекел е бил вулгарен материалист, той съвсем не
разбира
л какво е дух и др. под.
Отразих това, което самият Ницше е говорил. Дадох възможност тук да се влее това, което е антропософията. Днес се явяват хора и казват: по-рано той беше привърженик на Ницше, а сега е антропософ. Обаче именно защото съм антропософ, за Ницше писах така, както съм писал! След това по същия начин писах за Хекел[7].
Аз, разбира се, бих могъл да напиша: Хекел е бил вулгарен материалист, той съвсем не разбирал какво е дух и др. под.
Да, господа, по този начин пак нищо не би било направено. Но аз приех Хекел такъв, какъвто е. Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са. И така, благодарение на антропософията беше даден образец за това, как трябва да се действа, ако има необходимост да се пренесе културата в Азия! Ако човек отива в Индия, преди всичко трябва добре да знае какво твърдят старите брахманисти и какво твърдят будистите.
към текста >>
Жителите на Азия съвсем не
разбира
т европейското упорство.
И тогава трябва да дадете възможност да се влее тук също и това, което вие считате за правилно. Така например са правели и учениците на самия Буда. Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах. Обезателно се обръщали към хората с нещо, което тези хора са можели да разберат. В древността не се е практикувало упоритото налагане на теории.
Жителите на Азия съвсем не разбират европейското упорство.
Несъмнено е, че например отношенията между брахманисти и будисти не са такива, каквито са отношенията между католици и протестанти. Днес католиците и протестантите развиват своите учения чисто теоретически. Едните вярват в едно, другите в друго. Между брахманисти и будисти едва ли има друго различие, освен че брахманистите не се покланят на Буда, а будистите се покланят. Те живеят едни с други по съвсем различен начин, отколкото се отнасят едни с други евангелистите и католиците в Европа.
към текста >>
Това,
разбира
се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение.
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност! Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава.
Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение.
Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък. Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура. Днес мнозина все още не разбират този факт. Ето защо днес всички хора, идващи в Европа от Азия, реално намират, че европейците са всъщност варвари.
към текста >>
Днес мнозина все още не
разбира
т този факт.
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност! Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава. Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение. Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък. Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура.
Днес мнозина все още не разбират този факт.
Ето защо днес всички хора, идващи в Европа от Азия, реално намират, че европейците са всъщност варвари.
към текста >>
Разбира
се, днес страшно се удивляват на съществувалите достижения!
Всичко това в Европа е загинало. В Европа действително е настъпило варварство. В периода, наричан Велико преселение на народите - от III до VII век сл. Р. Хр., - всичко в Европа е било варваризира-но, доведено до варварско състояние. Едва след този период тези неща са ги овладявали отново.
Разбира се, днес страшно се удивляват на съществувалите достижения!
Обаче това вече го е имало някога. Откъде то е идвало в онова време? Тогава тези неща в по-голяма или по-малка степен са се пренасяли от Азия! Външната техника, която са притежавали жителите на Азия, е била изгубена. Едно-друго от това китайците все още имат.
към текста >>
Но това, което съдържа например немската Библия в превода на Лутер, е непонятно, недостъпно за
разбира
не, ако се отнесем към него честно.
Някаква непонятна книга! Невъзможно е да се разбере какво стои в Библията в превода на Лутер, ако бъдем честни. Може да вярваме на това, но в действителност не можем да го разберем, доколкото Европа тогава вече е встъпила в периода, когато за духа не са знаели нищо повече. В Библията има Дух! И Библията е трябвало да бъде преведена именно по духовен начин.
Но това, което съдържа например немската Библия в превода на Лутер, е непонятно, недостъпно за разбиране, ако се отнесем към него честно.
Така стоят нещата и във всички други области, с изключение на най-външното естество-знание, което обаче в този свят не ни въвежда в това, което е действително, то не води към реалността. И ако Европа иска да направи нещо в Азия, на зададения въпрос аз трябва да отговоря така: Европа ще успее да направи нещо само тогава, когато тя самата се вразуми.
към текста >>
23.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това
разбира
емо ли е?
Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате. Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата.
Това разбираемо ли е?
към текста >>
Разбира
се, че тези неща - доколкото хората тогава вече са били егоистични - стигнали до упадък.
Днес решаващ за това, може ли човек да се учи на нещо или не, става принцип, нямащ нищо общо с обучението. Защото днес решаващо за това, може ли даден човек да учи, е дали може да внесе парите за обучението или не, нали така? Което няма никакво отношения към способностите на дадения човек. По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността. Сред всички хора без изключение са намирали тези - а тогава са били доста по-проницателни за това от днес, - които са имали някакви способности.
Разбира се, че тези неща - доколкото хората тогава вече са били егоистични - стигнали до упадък.
Но изначално принципът е бил такъв, че са търсели тези, които са имали способности. Те били предназначени да се обучават духовно - не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, както се случва при обучението днес. Те са можели да се учат духовно.
към текста >>
«
Разбира
м» или «това, което ми говориш, няма значение», «добре се
разбира
ме помежду си».
обозначаващи всички интересуващи ги неща. Те правели знаци. Така например обичайните жестове, които човек прави, изхождайки от усещанията, са се формирали по-късно.
«Разбирам» или «това, което ми говориш, няма значение», «добре се разбираме помежду си».
Те са рисували кръст. Именно сред древните мъдреци е съществувал напълно разработен език от знаци и всичко, което човек е знаел, той е можел да го вложи в тези знаци. Така че вие можете да разберете: всички хора, намиращи се в тогавашните висши училища, в мистериите, са имали определени знаци за всичко. Да кажем, че например те са искали да фиксират тези знаци. Само тогава те са ги рисували.
към текста >>
С такива знаци или с помощта на такива знаци са се договаряли, стигали са до взаимно
разбира
не тези, които са били в мистериите.
За това също имам мой знак. Той иска нещо да ми каже. Отначало това може да върви добре, но по-късно тази история взема лош обрат. Виждате ли, ето тук всичко е още добре, по-късно той рисува змиеобразна линия; тук нещата може да тръгнат зле. Това е имало място във всички определени знаци.
С такива знаци или с помощта на такива знаци са се договаряли, стигали са до взаимно разбиране тези, които са били в мистериите.
Така че към докосването се е добавил знакът.
към текста >>
Има знание, благодарение на което може да се построяват думите точно така, ако се владее
разбира
нето на звуците, които се намират в думите.
Това е нещо подобно на тиха радост. Човек е удовлетворен от това, което той преживява, възприема «И». Затова смехът може да се изрази така: хи-хи. Това е тиха радост. Така всяка буква носи в себе си нещо определено.
Има знание, благодарение на което може да се построяват думите точно така, ако се владее разбирането на звуците, които се намират в думите.
към текста >>
Те са разговаряли помежду си не на диалект, а на този език, който са
разбира
ли всички.
Когато още са чувствали звуците, буквите, е имало само един-единствен език. По-късно са се появили различните езици, когато хората са се разпръснали. Но първоначално хората са чувствали и в мистериите са ги учили как да усещат звука, буквите, как да направят от тях дума. Затова в мистериите е имало един особен език. На този език всички са разговаряли помежду си.
Те са разговаряли помежду си не на диалект, а на този език, който са разбирали всички.
Ако един е казвал «РА», другите са знаели, че това е Слънцето. Ако един е казвал например «Е» - вие чувствате само едно: това ме плаши, не ми подхожда. «Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх! Сега да вземем «Л». Това е подобно на нещо преминава що, течащо.
към текста >>
Всяка от трите части повече не
разбира
ла какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени.
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство.
Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени.
Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна. Обаче по-късно хората започнали просто да си присвояват властта, възприемайки външни знаци.
към текста >>
Разбира
ли са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт!
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство. Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени.
Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт!
Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна. Обаче по-късно хората започнали просто да си присвояват властта, възприемайки външни знаци. Както по-рано едни или други знаци са значели нещо, а по-късно тяхното значение е било изгубено, точно така и всичко като цяло изгубило значение.
към текста >>
Така
разбира
т, че даденият човек е научил думата «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен.
По такъв начин тези хора се опознавали един друг. Но тук вече не се е съдържало нищо. Това са били само опознавателни знаци. Точно по този начин за всяка степен те са имали определена дума, която са можели да произнасят в определен масонски съюз. Те имат, да кажем, за първа степен - ако някой иска да знае каква е думата - паролата ЯКИН.
Така разбират, че даденият човек е научил думата «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен.
Това е само дума-парола. После по същия начин той прави знак и т. н.
към текста >>
Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не
разбира
ли.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено.
Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали.
Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека.
към текста >>
Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не
разбира
.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали.
Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира.
Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС).
към текста >>
Не
разбира
т даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира.
Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук.
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така!
към текста >>
Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително
разбира
ли, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така!
Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС).
Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така!
Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен. Днес хората знаят само, че ако някой дойде и те хване за ръката така, това е масон. И така, във всички тези неща има нещо древно, изпълнено с достойнство, велико, нещо съдържащо в себе си цялата предишна ученост. Сега всичко това е превърнато във формалност, доведено е до нищожност.
към текста >>
Разбира
се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички.
Възможно е да сте чували, че свастиката е приета като знак за известни национал-шовинистически кръгове. Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи. Такъв съюз преследва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи.
Разбира се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички.
В масонските съюзи работата стои така, че те преследват многобройни политически, културни или други подобни цели.
към текста >>
Разбира
се, лесно можем да недооценим тези неща.
Разбира се, лесно можем да недооценим тези неща.
Важно е и следното: масоните имат определени одежди за своите церемонии. Например те имат престилка от агнешка кожа. Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти.
към текста >>
Може,
разбира
се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н.
Всички тези неща ни водят назад към древни, твърде дълбокомислени и значителни обичаи, които днес са изгубили своето значение. Ако някой е благоразположен към масонството, той не трябва да оценява това, което говоря, като нещо пренебрежително. Исках само да покажа всичко, както си е.
Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н.
В днешно време нещо подобно може да стане особено важно. Наистина, ако днес човек се учи, когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му. Затова много юристи и лекари стават масони. Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното. Това е, което исках да ви кажа.
към текста >>
Днес той още присъства като
разбира
що се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави. Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма.
Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения.
Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>
Разбира
се, ако човек пита за това, означава, че той не взема участие в такива неща.
Такива са били по същество и масонските съюзи. Имало е и интернационални, но в отделните страни те винаги са носили националистичен характер. Макар и с това те да са се занимавали малко, защото повече са работели по отношение на външния свят, за да участват в ставащото в него. Би могло да се каже: нима такива хора, желаещи да възбудят абсолютно националистическия принцип, желаещи да разрушат всичко, не са безумни? Никой просто не смее да говори за това.
Разбира се, ако човек пита за това, означава, че той не взема участие в такива неща.
Но тези хора си казват: днес всичко е толкова объркано - водачите го казват на другите, които ги следват, -че на тези, другите, им е все едно, те не виждат смисъл да ги е грижа за положението на нещата, каквото то е днес. Преди всичко трябва да се постъпва с човечеството като с безпросветна, тъпа маса. Тогава хората отново ще се освестят, тогава отново ще се учат на нещо порядъчно. И така, тези хора вече имат идея. В това отношение именно Ку-клукс-клан има такава идея.
към текста >>
24.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи -
разбира
се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния.
Растенията не усещат, но те се хранят. Човек също расте и се храни. Това прави в него растителното царство. Тези растителни сили човек също ги носи в себе си. Той ги носи в себе си и тогава, когато спи.
Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния.
В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща. Ако той почне да усеща, се събужда. На сън той не може да усеща. В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>
Разбира
се, днес в речта ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците: речта е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците.
Следователно тук имаме природните царства, посредством които човек е съпричастен към природата, а тук имаме йерархиите. Виждате ли, както човек е съпричастен към трите природни царства, точно така той е съпричастен и към три духовни царства. Със своето мислене той е съпричастен към йерархията - виждате ли, в настоящето за нея няма още никакво название, доколкото материализмът не обръща никакво внимание на такива неща: така че ще се наложи да наричаме тази йерархия с нейното древно название Angeloi, ангели. Това название веднага може да бъде охулено като суеверие.
Разбира се, днес в речта ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците: речта е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците.
Днес всеки употребява думите Ball (топка), Fall (случай), Kraft (сила); там навсякъде присъства звукът «А», във всяка от тези думи има «А». Но какво представлява «А»-то? «А» е изразяване на чувство! Представете си, че вие внезапно сте видели тук как някой е разтворил прозореца навън и е надникнал да види какво става. Доколкото това сега не би трябвало да стане, вие бихте били учудени, вероятно голяма част от вас би изразила своето учудване с «Ах!
към текста >>
Разбира
се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това.
Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание? Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие. В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството. Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание.
Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това.
Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма. Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма. Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
към текста >>
Разбира
се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция.
Да, господа, причината е, че човечеството се намира в развитие.
Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция.
Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно. Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания. Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изследвания.
към текста >>
Сега
разбира
те, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят.
В древните времена въздухът е бил много по-плътен. Сега е значително по-разреден. В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес. Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина. Целият въздух е бил по-плътен.
Сега разбирате, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят.
Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи. По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така.
към текста >>
Разбира
се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха.
Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости. Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости.
Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха.
Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили. Така са свързани тези неща.
към текста >>
И след това той добавя: Кант е пояснил, че разсъдъкът не е способен да
разбира
това, което се явява причинен свят, предшестващ света на опита.
И така, господинът е чел «Философия на свободата». Той поставя въпрос: «Какво принадлежи към това съдържание на света, защото всичко, което виждаме, съществува само дотолкова, доколкото то е мислимо».
И след това той добавя: Кант е пояснил, че разсъдъкът не е способен да разбира това, което се явява причинен свят, предшестващ света на опита.
към текста >>
Всичко, което «улавям», което
разбира
м мисловно, се съдържа вече в самия стол.
По-рано аз ги нямам. Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това. Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък.
Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол.
Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола. Отначало аз виждам само цвета и т. н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл. Това мога да възприема със сетивните си органи. Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля.
към текста >>
Аз «схващам»,
разбира
м реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола.
Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това. Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък. Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол.
Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола.
Отначало аз виждам само цвета и т. н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл. Това мога да възприема със сетивните си органи. Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля. В този случай човек отново се свързва с него, установява обратна връзка.
към текста >>
Хората,
разбира
се, говореха за това: тези антропософи обръщат света наопаки.
Доктор Щайнер: Работата тук стои така. Растежът на косата толкова малко е свързан с останалия организъм, че не зависи толкова от това, човек дълга коса ли има или се подстригва късо. Вредата е толкова малка, че не може да бъде възприета. Но в това отношение има разлика между мъжете и жените. Едно време беше така - сега вече е по-различно, -че много често виждахме как антропософи ходят един с друг, господа и дами - господата с неподстригани коси, с дълги къдрици, а дамите - късо подстригани!
Хората, разбира се, говореха за това: тези антропософи обръщат света наопаки.
При тях дамите се подстригват късо, а мъжете пускат дълги коси. Сега това вече не е така, най-малкото, не се набива на очи, не е толкова забележимо. Но може да се попита как стои работата с различието между половете при рязането на косите.
към текста >>
25.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за
разбира
нето на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
26.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той,
разбира
се, никога няма да стигне до правилно
разбира
не за него.
Виждате ли, човекът е много, много сложно същество.
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него.
Толкова малко могат да се разберат нещата, които се намират около нас, да се разбере светът, ако просто се събират камъни, растения и се разглежда всяко нещо поотделно. Необходимо е да се има предвид, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.
към текста >>
Това се смята за невъзможно и,
разбира
се, с известно право.
Виждате ли, началото на Библията много често предизвиква смях у хората, което отчасти е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст.
Това се смята за невъзможно и, разбира се, с известно право.
Някакъв Бог не би могъл да дойде и да направи човека от земна пръст. Такова изделие би могло да се смята за човек, колкото може да се смята за човек скулптурно изображение и колкото има шанс красивата кукла, направена от дете, да започне да тича. Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Божественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст. Ала това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на времето действително се превръща в пръст, когато започне да се разлага в гроба и т. н. По същия начин би било безсмислено да се вярва, че от това тук пред нас би могло да се направи човек.
към текста >>
За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос,
разбира
се, изисква разяснения.
Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено. Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня.
За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения.
Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
към текста >>
От само себе си се
разбира
, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина.
Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек.
От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина.
Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още.
към текста >>
Разбира
се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата.
Следователно така имаме трето мирово тяло (вж. рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло.
Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата.
И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата. Така са възникнали човекът, животното и растението.
към текста >>
Само че е пораствал,
разбира
се, повече.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло.
Само че е пораствал, разбира се, повече.
Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм.
към текста >>
Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно
разбира
не за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек.
Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек.
Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, развил се от животното. Вярно е, че човек във външния си облик има родство с животните. Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света. Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека. Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните животни би могъл да произлезе човек.
към текста >>
27.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Разбира
се, такива същества, като съвременния слон и други подобни, даже човекът в неговия съвременен вид просто биха потънали, а освен това не биха могли да дишат.
Ако съвсем реално си представите всичко, което ви описвам, би трябвало да си кажете: да, тогава не са можели да живеят същества като днешните.
Разбира се, такива същества, като съвременния слон и други подобни, даже човекът в неговия съвременен вид просто биха потънали, а освен това не биха могли да дишат.
И доколкото те не биха могли да дишат, нямаше да имат дробове в техния съвременен вид. Органите се образуват в пълно съответствие с това как ще се използват. Интересно е, че орган просто няма, ако той не се използва. Така че дробовете са се развивали според това, доколко въздухът се е очиствал от серните и метални примеси, които са били в него в древното време.
към текста >>
И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако,
разбира
се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло. Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща.
Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
Бихте могли,
разбира
се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята.
Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя. Бихте могли да получите представа, доколко силно е било това влияние на разтворената кремъчна киселина, ако днес разгледате от какво се състои Земята, на която живеем.
Бихте могли, разбира се, да кажете: тук трябва да има много кислород, който ние използваме за дишане, много кислород трябва да има на Земята.
Кислородът на Земята действително е много, от двадесет и осем до двадесет и девет процента от общата земна маса, която имаме. При това трябва да вземете предвид всичко. Във въздуха има кислород. В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните.
към текста >>
Разбира
се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.
В много вещества, намиращи се в Земята в твърд вид, също се съдържа кислород. Кислород има в растенията, в животните. Ако се сумира всичко, се получават 28%. Обаче силицият, който, бидейки свързан с кислорода, образува кремъчна киселина, силицият се съдържа в количество от 48 до 49%! Помислете какво значи това: половината от всичко, което ни обкръжава, което ни е необходимо, почти половината се състои от силиций!
Разбира се, когато всичко е било течно, когато даже въздухът е бил почти течен поради уплътняването, този силиций е играел огромна роля; той е значел извънредно много в това първоначално състояние.
към текста >>
Разбира
се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис.
Тези неща се поднасят в несистематизиран вид, доколкото днес още няма правилна представа за човека, особено там, където човек е организиран по-фино. Днес си представят човека грубо и примитивно: ние вдишваме кислород, той образува в нас въглероден двуокис, който издишваме. Прекрасно.
Разбира се, ние вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис.
Не бихме могли да живеем, ако го нямаше това дишане. Но във въздуха, който вдишваме днес, винаги се съдържа силиций, истински силиций, и ние винаги вдишваме неголямо количество силиций. От него има достатъчно, тъй като в обкръжаващата ни среда се съдържа около четиридесет и осем, четиридесет и девет процента силиций. Докато ние дишаме, в системата за обмяна на веществата надолу отива кислородът и се съединява с въглерода; но кислородът същевременно се издига и нагоре към сетивните органи и към мозъка, към нервната система, той се разпространява навсякъде. И там той се съединява със силиция и образува в нас кремъчна киселина.
към текста >>
Това би била,
разбира
се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно!
И по направление надолу кислородът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човекът след това издишва. Но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца.
Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно!
Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина. Само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина. Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
към текста >>
Този въпрос е труден за
разбира
не.
От тези гледни точки искам да продължим по-нататък в близката събота[1], в която се надявам да започнем нашето занятие в девет часа. Въпросът на господин Долингер е такъв, че изисква изчерпателен отговор, което ще ни се удаде да направим, ако имате търпение, докато не видите как съвременното се е развило от това, което постепенно е ставало.
Този въпрос е труден за разбиране.
Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, както ние го правим, ще достигнем до това разбиране.
към текста >>
Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, както ние го правим, ще достигнем до това
разбира
не.
От тези гледни точки искам да продължим по-нататък в близката събота[1], в която се надявам да започнем нашето занятие в девет часа. Въпросът на господин Долингер е такъв, че изисква изчерпателен отговор, което ще ни се удаде да направим, ако имате търпение, докато не видите как съвременното се е развило от това, което постепенно е ставало. Този въпрос е труден за разбиране.
Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, както ние го правим, ще достигнем до това разбиране.
към текста >>
28.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Разбира
се, най-лесно е да се каже: ако слоевете са разположени един над друг, тогава най-долният е и най-старият, следващият по-нагоре - по-млад, а най-отгоре се намира най-младият слой.
Но понякога тези пластове представляват нещо забележително. Можем да се запитаме: как да определим възрастта на пласта, как да определим кой от пластовете е по-стар?
Разбира се, най-лесно е да се каже: ако слоевете са разположени един над друг, тогава най-долният е и най-старият, следващият по-нагоре - по-млад, а най-отгоре се намира най-младият слой.
Но виждате ли, положението не навсякъде е такова. И че не е така навсякъде, може да се констатира по следния начин.
към текста >>
И това пак ни води до
разбира
нето на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано.
Казвал съм ви: човекът винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество.
И това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано.
Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Следователно ние, хората, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основан нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис.
към текста >>
Разбира
се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност!
Съобщих за това в Париж през 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване. Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване. След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета. Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха.
Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност!
Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго освен това: всичко е било случайност. Но сега ви казах защо в кометите трябва да се съдържа синилна киселина. Виждате, че това не е никаква случайност, а истинска наука, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати. И именно изследвания, опиращи се на сетивното възприятие, потвърдиха този факт значително по-късно. Така хората вече можеха да видят това, което го има в антропософията: по-късно всичко ще бъде потвърдено.
към текста >>
Разбира
се, за нас би било във висша степен полезно, ако откритието го направехме самите ние.
И това е възможно да се докаже. Но хората, на които дадох такова задание, бяха отначало крайно въодушевени: ах, това ще бъде чудесно! Но въодушевлението им угасна; те твърде дълго протакаха. И след половин година от Америка дойде вест, че там, по пътя на изследването на звездите, постепенно откриват, че звездите не се състоят от нагорещен газ, а са кухини, празно пространство! Няма нищо лошо, че стана именно така.
Разбира се, за нас би било във висша степен полезно, ако откритието го направехме самите ние.
Но все пак работата не е в това, а в установяването на истината.
към текста >>
29.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко,
разбира
се, е било пустинно.
От всичко това виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределят по различен начин. Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала.
След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно.
Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала. Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение. И в древните епохи тя се е намирала в още по-силно, великанско движение. Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на Земята, най-последните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа.
към текста >>
Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там,
разбира
се, вече са живеели хора.
Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша. Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага.
Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора.
Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите.
към текста >>
И от това,
разбира
се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята.
Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба. Особено ако се върнем към времето, което е било още по-рано. Тогава тялото на човека е било много, много по-меко. Ако отидем още по-назад, тогава той е бил воднист, съвсем воднист.
И от това, разбира се, не са се запазили никакви вкаменелости, защото човекът се е сливал с околната течна стихия на Земята.
Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце. В миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества. И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса.
към текста >>
Не от сегашната вода - от нея не би могло,
разбира
се, да се направи никакъв човек, - а от субстанция, подобна на яйчния белтък се е формирал тогава човекът.
Следователно можем да видим, че такива, каквито сме днес, ние тепърва е трябвало да станем. Ние представляваме малко течно топче, докато още се намираме в майчиното тяло. Много слабо, мъничко топченце. В миналото ние сме били големи, мощни течни или желеобразни същества. И колкото по-далеч отиваме в земната еволюция, толкова по-течен намираме човека, толкова повече той представлява всъщност изключително мека, желеобразна маса.
Не от сегашната вода - от нея не би могло, разбира се, да се направи никакъв човек, - а от субстанция, подобна на яйчния белтък се е формирал тогава човекът.
към текста >>
Тук,
разбира
се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега!
Може да се каже: всичко, живеещо във външния свят като животни, е произлязло от древни същества, които не са били още нито животни, нито хора, а са заемали междинна степен. Някои от тях останали по-несъвършени, други станали по-съвършени, станали хора.
Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега!
По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия. Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скелети; тях ги намират все по-малко. Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и т. н. и изглежда различно. Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези пра-човеци с ниско чело, следователно те са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо чело, имат нормален разсъдък.
към текста >>
При това съвсем би отсъствало нещо твърдо, те не биха могли да имат маса за писане,
разбира
се, че не.
Да допуснем например, че ние си строим дом. В това се състои голяма част от нашата култура. Птиците не си строят домове, тъй като тези домове веднага биха се разрушили, птиците не могат да станат скулптори, защото всичко би почнало да пада долу; да се занимават с шиене - защото то също е един от елементите на културата - те също не могат; ако изпуснат иглата, тя би паднала долу. Как би могло да стане така, че тези птици да имат своя култура, своя цивилизация? Това би трябвало да стане така, че всичко това да се намира горе, във въздуха.
При това съвсем би отсъствало нещо твърдо, те не биха могли да имат маса за писане, разбира се, че не.
В най-добрия случай те биха могли да правят знаци, които биха изчезвали веднага след направянето им. И ако някой друг би могъл да разбере тези знаци - това вече говори за наличие на култура. Представете си, ако орелът би бил много разумно животно и ако би могъл да направи статуя на совата - би му се наложило да я направи от въздух. Там не би имало нищо, което би могло да се оглежда. Ето, би се появила совата, тя би била доста тщеславна и би позволила на орела да й направи скулптура.
към текста >>
30.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Тези хора,
разбира
се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура.
И така, първото народонаселение, което сме в състояние да проследим, е било тук, където се е запазила сушата. Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора. По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н. Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около десет хиляди години.
Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура.
Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците. Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало.
към текста >>
Както видяхте, имало е,
разбира
се, и много по-древни обитатели на Земята; обаче те напълно са загинали.
Както видяхте, имало е, разбира се, и много по-древни обитатели на Земята; обаче те напълно са загинали.
Това е населението, живяло тук, в древна Атлантида.
към текста >>
Следователно вие не трябва да
разбира
те казаното от мен така, че ние искаме да станем китайци или изпитваме особено възхищение пред Китай.
Трябва да отбележим, господа, че когато днес предлагаме нашите съждения на външния свят, трябва винаги да се подчертава: ние съвсем не искаме да станем китайци!
Следователно вие не трябва да разбирате казаното от мен така, че ние искаме да станем китайци или изпитваме особено възхищение пред Китай.
Някои хора, разбира се, могат с лекота да позлословят по този повод; когато преди две години във Виена[1] имахме конгрес, един от нас каза там, че китайците и днес имат някои учреждения, които са по-мъдри от нашите. Моментално писаха във вестниците, че ние искаме да имаме в Европа китайска култура! Съвсем нямаме предвид това! Описвайки китайската култура, се говори с похвален тон, доколкото тази култура е носила нещо духовно. Но тя е примитивна, тя е такава, че към нея сега вече няма достъп.
към текста >>
Някои хора,
разбира
се, могат с лекота да позлословят по този повод; когато преди две години във Виена[1] имахме конгрес, един от нас каза там, че китайците и днес имат някои учреждения, които са по-мъдри от нашите.
Трябва да отбележим, господа, че когато днес предлагаме нашите съждения на външния свят, трябва винаги да се подчертава: ние съвсем не искаме да станем китайци! Следователно вие не трябва да разбирате казаното от мен така, че ние искаме да станем китайци или изпитваме особено възхищение пред Китай.
Някои хора, разбира се, могат с лекота да позлословят по този повод; когато преди две години във Виена[1] имахме конгрес, един от нас каза там, че китайците и днес имат някои учреждения, които са по-мъдри от нашите.
Моментално писаха във вестниците, че ние искаме да имаме в Европа китайска култура! Съвсем нямаме предвид това! Описвайки китайската култура, се говори с похвален тон, доколкото тази култура е носила нещо духовно. Но тя е примитивна, тя е такава, че към нея сега вече няма достъп. Затова вие не трябва да смятате, че бих искал да въведем Китай в Европа!
към текста >>
Че тази култура е израснала не на самобитна почва, се
разбира
от факта, че тя не е в състояние самостоятелно да достигне до неща, които се явяват чисто европейски.
При японците това едва ли може да се види, тъй като те изцяло са се европеизирали. Подражавайки, те са приели всичко от европейската култура.
Че тази култура е израснала не на самобитна почва, се разбира от факта, че тя не е в състояние самостоятелно да достигне до неща, които се явяват чисто европейски.
Можем да го илюстрираме със следния пример. Японците е трябвало да използват парен кораб. Те си въобразили, че всичко при тях се получава по най-добрия начин. Например видели как се прави поворот с парахода, как се борави с витлото и т. н. След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капитан.
към текста >>
И тази способност да стане друга, това духовно начало в нещата индусите
разбира
ли много по-добре, отколкото по-късните хора.
Да, господа, това би било вече друга история. Ако пред мен е завършен човек, а аз му правя двадесет глави, това е образ на моята фантазия. Но ако аз рисувам човешкия черен дроб и при това изобразявам този черен дроб двадесет, тридесет пъти, това съответства на действителността; тогава всъщност изобразявам не нещо фантастично, а тези двадесет, тридесет черни дроба действително биха могли да възникнат! При всеки човек черният дроб има своя определена форма, тъй както и неговото лице, но тази форма не се явява неизбежна необходимост, тя би могла да бъде и друга.
И тази способност да стане друга, това духовно начало в нещата индусите разбирали много по-добре, отколкото по-късните хора.
към текста >>
Разбира
се, за европееца това е нещо ужасно, той не би могъл да подражава на това.
Да, господа, европеецът ще каже: това е нещо ужасно, ако учат хората, че трябва винаги да гледат върха на носа си.
Разбира се, за европееца това е нещо ужасно, той не би могъл да подражава на това.
Но в Древна Индия това е било благо. Този, който е трябвало да се учи на нещо, не е трябвало да пише, а е трябвало да гледа върха на носа си. Но благодарение на това, че е седял на място и с часове е гледал върха на носа си, той е насочвал погледа си към вътрешното и се е научавал да познава белите си дробове, черния дроб и т. н. Той реално е насочвал погледа си навътре. Защото върхът на носа и през първия, и през втория час си остава един и същ; той не вижда на края на носа си нищо особено.
към текста >>
Разбира
се, можете да си представите, че това са били съвсем различни от появилите се по-къс-но хора.
Ако се вгледаме в себе си, чувстваме оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля. Индусите чувствали в човека целия свят.
Разбира се, можете да си представите, че това са били съвсем различни от появилите се по-къс-но хора.
Те също така развивали колосална фантазия, която фиксирали в своите поетични, мъдри книги, по-късно - във Ведите или във ведическата философия, която и до днес ни удивява; фиксирали това във всички легенди за свръхсетивни предмети и ние и до днес още се възхищаваме от тях.
към текста >>
31.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Разбира
се, преди всичко е необходимо да изясним това, което засяга храненето.
Доктор Щайнер: Следователно вие искате да поговорим за отношението на хранителните продукти към човека.
Разбира се, преди всичко е необходимо да изясним това, което засяга храненето.
За основа на храненето се смята това, че човек приема хранителни продукти; през устата те попадат в стомаха, а след това се отлагат в тялото, човек частично ги отделя и трябва да яде отново и т. н. Обаче това не е така просто, работата е много по-сложна. И ако искаме да си представим в какво отношение се намира човек към хранителните продукти, трябва първо да изясним кои от хранителните продукти са безусловно необходими на човека.
към текста >>
Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим,
разбира
се, другите вещества; той се образува в човешкото тяло.
Разглеждайки човека, виждате, че преди всичко той диша. Дишането - това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород. Но в цялото му тяло навсякъде е отложен въглерод. Ако задълбаете в Земята там, където има залежи от въглища, ще намерите черни въглища; ако наострите молив, ще откриете графит. Въглища и графит - това е въглерод.
Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите вещества; той се образува в човешкото тяло.
към текста >>
Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна;
разбира
се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време.
В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата недостатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало тяло и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу. Оттук най-добре може да се види колко великолепно е устроено човешкото тяло, в него всичко е взаимосвързано. И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата. Трябва също така да си кажем - особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, - ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление?
Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време.
Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята. Той съдържа много соли и доколкото притежава силите на Земята, при попадане в стомаха, е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата. Само богати на соли компоненти са способни да проникват в главата. Вещества, богати на соли, веществата на корените, укрепват човека, действайки чрез главата. Това, както виждате, е извънредно важно.
към текста >>
Но най-вече,
разбира
се, това помага на децата.
В ряпата този корен съставлява почти всичко. В това растение именно коренът представлява нещо интересно. Всичко друго, шумата отгоре, не играе голяма роля. Така ряпата преди всичко подхожда, в качеството си на хранителен продукт, да обслужва именно човешката глава. И ако чувствате слабост в главата, празнота в мозъка, не можете добре да мислите, за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа.
Но най-вече, разбира се, това помага на децата.
към текста >>
Това, което ви изложих сега, хората,
разбира
се, не са осъзнавали на ниво понятия, но те са го осъзнавали инстинктивно.
Виждате ли, по отношение на тези неща винаги се е проявявал инстинктът!
Това, което ви изложих сега, хората, разбира се, не са осъзнавали на ниво понятия, но те са го осъзнавали инстинктивно.
Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове. Те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт.
към текста >>
Това,
разбира
се, е по-облекчен процес на хранене.
Затова ние правим разлика между телата. Някои употребяват мазнини неохотно, неохотно ядат сланина, неохотно приемат мазна храна. Това са такива тела, които относително леко унищожават мазнините и благодарение на това се стремят към самостоятелно образуване на мазнини в самите себе си. Такова тяло казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в себе си отвън, ако ям сланина; искам да имам своя собствена мазнина. Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в тялото.
Това, разбира се, е по-облекчен процес на хранене.
към текста >>
На човек, за вътрешното му битие, е необходима,
разбира
се, такава вътрешна страст.
То прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост. Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст.
На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст.
Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>
32.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
И там казаха - макар и,
разбира
се, да не знаеха по каква причина става това, - те казаха: да, плодовете стават все по-лоши и по-лоши!
Виждате ли, вече се състоя събрание на земеделците.
И там казаха - макар и, разбира се, да не знаеха по каква причина става това, - те казаха: да, плодовете стават все по-лоши и по-лоши!
И това е истина. По-възрастните знаят, че когато са били млади, всичко, което растеше по полята, беше по-добро. В никакъв случай не трябва да мислим, че тор може просто да се състави от вещества, от които се състои кравешкия тор, а трябва да си изясним следното: кравешкият тор произхожда не от лабораторията на химика, не, той произхожда от много, много по-научна лаборатория, която се намира вътре в кравата - наистина това е много по-научна лаборатория, - и именно благодарение на произхода си кравешкият тор представлява това, което усилва не само корените в растенията, но силно действа и по направление нагоре, чак до плодовете включително, и с това съдейства за образуването в растението на нормален, обикновен белтък, благодарение на който човек става много силен.
към текста >>
Това свидетелства, че сенната ви хрема -
разбира
се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става дума за предразположеност, - вашата сенна хрема е всъщност предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата.
Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине. Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата. Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото тяло, не заболява от сенна хрема. Защото сенната хрема е нещо напълно противоположно на атеросклерозата. Вие страдате от сенна хрема.
Това свидетелства, че сенната ви хрема - разбира се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става дума за предразположеност, - вашата сенна хрема е всъщност предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата.
към текста >>
Той казваше: не
разбира
м моя колега, та той е още толкова младо момче!
Той беше написал много книги, обаче беше човек, който с цялата си философия беше съвсем предан на материализма, имаше само такива мисли, които бяха строго материалистични. А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия.
Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче!
Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад. Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава. Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята душа. Другият нямаше такава възможност.
към текста >>
Разбира
се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много!
Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска? Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много.
Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много!
И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда. А какво прави материализмът, господа?
към текста >>
Разбира
се, аз знаех, но исках да чуя какво ще каже той.
Виждате ли, имах приятел, приятел от младостта, и когато бяхме заедно, ние се отнасяхме към храненето много благо-разумно; когато бяхме млади, много често се хранехме заедно и се въздържахме от храна, за да се поразтоварим. Животът се стече така, че се разделихме и вече след години пристигнах в град, където беше и той и бях поканен на обед. И какво да видя: до неговите чинии стои везна. Попитах го: за какво ти е тази везна, какво правиш с нея?
Разбира се, аз знаех, но исках да чуя какво ще каже той.
Той отговори така: току-що ми поднесоха месо и аз ще си отмеря толкова, колкото ми се полага по норма, след това ще се заема със салатата. Той претегляше на везната всичко, което беше в чиниите, действайки при това в съответствие с научните препоръки. А какво всъщност правеше той с това? Той се беше отучил от какъвто и да било инстинкт и в края на краищата въобще не знаеше какво трябва да яде! Както вече казах, някога в една книга беше написано, че на човек са необходими сто и двадесет или сто и петдесет грама белтъчини - днес става дума само за петдесет грама.
към текста >>
Естествено, господа, ако човек има захарна болест, диабет, тогава работата е друга - това се
разбира
от само себе си, защото захарната болест, диабетът, е показател за това, че човек всъщност е изгубил хранителния си инстинкт.
Естествено, господа, ако човек има захарна болест, диабет, тогава работата е друга - това се разбира от само себе си, защото захарната болест, диабетът, е показател за това, че човек всъщност е изгубил хранителния си инстинкт.
към текста >>
Виждате ли, именно такива неща трябва да се
разбира
т по правилен начин, доколкото детето, което се промъква на масата, за да отмъкне бучка захар, показва, че нещо не е наред с черния дроб.
Да вземем например дете, при което забелязвате, че макар и - по ваше мнение - прекрасно да го храните, то, въпреки това, за първи път, приближавайки се към масата, прави не нещо друго, а докато седне на масата, се протяга и взема бучка захар!
Виждате ли, именно такива неща трябва да се разбират по правилен начин, доколкото детето, което се промъква на масата, за да отмъкне бучка захар, показва, че нещо не е наред с черния дроб.
Самият факт, че детето краде захар, показва, че при него не всичко е наред с черния му дроб. Само дете, на което черния дроб не е в ред - което в случая даже може да бъде излекувано с помощта на захарта, - само такова дете отмъква захар; другите не се интересуват от захарта, те не й обръщат внимание. Естествено не трябва да се оставя работата да се превърне в лош навик, но трябва да се отнесем към това с разбиране. При това в този случай можем да разберем две неща.
към текста >>
Естествено не трябва да се оставя работата да се превърне в лош навик, но трябва да се отнесем към това с
разбира
не.
Да вземем например дете, при което забелязвате, че макар и - по ваше мнение - прекрасно да го храните, то, въпреки това, за първи път, приближавайки се към масата, прави не нещо друго, а докато седне на масата, се протяга и взема бучка захар! Виждате ли, именно такива неща трябва да се разбират по правилен начин, доколкото детето, което се промъква на масата, за да отмъкне бучка захар, показва, че нещо не е наред с черния дроб. Самият факт, че детето краде захар, показва, че при него не всичко е наред с черния му дроб. Само дете, на което черния дроб не е в ред - което в случая даже може да бъде излекувано с помощта на захарта, - само такова дете отмъква захар; другите не се интересуват от захарта, те не й обръщат внимание.
Естествено не трябва да се оставя работата да се превърне в лош навик, но трябва да се отнесем към това с разбиране.
При това в този случай можем да разберем две неща.
към текста >>
33.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Знаете,
разбира
се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи - така наречените диви народи, - за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първоначално, когато те още са били подобни на животните.
Даже без да провеждаме особени изследвания по темата, можем да установим, че различните народи по различен начин са разказвали за това първоначално съвършено състояние. Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепенно се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време. Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние.
Знаете, разбира се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи - така наречените диви народи, - за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първоначално, когато те още са били подобни на животните.
Казват: ние в Европа, а също така в Америка, сме високо цивилизовани хора; но в Африка, в Австралия и т. н. живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или най-малкото стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава какво е представлявало първоначалното състояние.
към текста >>
Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и
разбира
ме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
От друга страна, господа, необходимо е да констатираме, че във времето, което отстои от нас, може да се каже, на три-четири хиляди години, са възникнали възгледи, от които днес можем не само много да научим, но на които трябва да се възхищаваме.
Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
Само че своите знания те са овладявали по съвсем различен начин, отколкото това се прави в днешно време.
към текста >>
Разбира
се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора.
Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща.
Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора.
Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник. В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
към текста >>
Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това,
разбира
се, не е можело да стане така, както става днес!
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството.
Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес!
Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция.
към текста >>
Това,
разбира
се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф.
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава.
Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф.
Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
към текста >>
Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го
разбира
ли.
Но хората са разказвали разни неща за Вотан и Локи. Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил.
Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали.
Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа. Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее. Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял. Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка. Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре.
към текста >>
Но тогава това не са го
разбира
ли по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее.
Но хората са разказвали разни неща за Вотан и Локи. Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил. Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа.
Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее.
Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял. Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка. Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там.
към текста >>
34.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Това,
разбира
се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности.
Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>
Но под вода тук се е
разбира
ло също така и това, което сега вече не се смята за вода.
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма? Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло.
Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода.
Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода.
към текста >>
Те,
разбира
се, също могат да окажат подобно въздействие.
В мъглата се образува тази картина на светлинния кръг. Така и Слънцето от време на време се движи по небето със светлинен кръг, доколкото небесното пространство не е празно, доколкото то навсякъде е изпълнено с някаква фина мъгла. Зодиакалната светлина като явление се осъществява в тази фина мъгла. Хората тук предполагат всевъзможни неща. Например, че това е свързано с преминаването през лятото на някакви комети.
Те, разбира се, също могат да окажат подобно въздействие.
Но зодиакалната светлина, която идва от Слънцето, бива ту по-силна, ту по-слаба, а понякога съвсем отсъства и това става поради факта, че мъглата в мировото пространство повече или по-малко се уплътнява или става по-фина. Така че можем да кажем: цялото мирово пространство всъщност винаги е пълно с нещо. Но вече съм ви казвал, че не следва да се мисли, сякаш навсякъде има материя, вещество. Казвал съм ви, че физиците, физиците-материалисти биха били много удивени, издигайки се горе и очаквайки, че Слънцето изглежда така, както днес го описват във физиката. Това е безсмислица.
към текста >>
Ние
разбира
ме нещата; кучето не ги
разбира
, то ги подушва.
При кучето съществува ярко изразен обонятелен орган - това е мозъкът, който всъщност може да става обонятелен орган. При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък. Това, което при нас се намира зад носа, се явява трансформиран обонятелен орган.
Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва.
Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка.
към текста >>
Ние ги
разбира
ме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние.
При кучето съществува ярко изразен обонятелен орган - това е мозъкът, който всъщност може да става обонятелен орган. При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък. Това, което при нас се намира зад носа, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва.
Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние.
В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма».
към текста >>
Много важно е вие също да
разбира
те тези неща.
Много важно е вие също да разбирате тези неща.
Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат душа. Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато.
към текста >>
Това,
разбира
се, са глупости.
Много важно е вие също да разбирате тези неща. Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат душа.
Това, разбира се, са глупости.
Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато. Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната. Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата.
към текста >>
По такъв начин би могло да се
разбира
това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата.
Представете си някакъв възрастен човек, пред когото се намира дете. Образувайки съждение за детето на основата на своя разсъдък, човекът ще намери, че детето е глупаво и толкова. Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност.
По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата.
Нашия разсъдък го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света. Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата. Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия.
към текста >>
Разбира
се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света.
Образувайки съждение за детето на основата на своя разсъдък, човекът ще намери, че детето е глупаво и толкова. Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност. По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашия разсъдък го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър.
Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света.
Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата. Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия. Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин. И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает.
към текста >>
35.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Разбира
се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно.
Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея.
Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може,
разбира
се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове.
Виждате ли, постоянно се говори за каналите, които трябва да ги има на Марс. Но защо се говори за канали? На Марс не се вижда нищо друго освен ето такива линии (изобразява ги на дъската), и за тях говорят като за канали. Това е правил-но, но също така и неправилно.
Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове.
Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
към текста >>
И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни
разбира
нето ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята. Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>
Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем,
разбира
се, че то поддържа много неща на Земята.
Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на Земята.
Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява. Има много неща, които изцяло и напълно са свързани с разпространението на слънчевата светлина над определена част от Земята или с разпространението над определена част от Земята на мрака, тоест на отсъствието на Слънцето. Това става очевидно в течение на годината.
към текста >>
Разбира
се, майски бръмбари винаги има, но ако в дадена година са снесени малко яйца, на четвъртата година ще има малко майски бръмбари.
Ако е била година, когато тези личинки активно са унищожавали нашите картофи, трябва да очакваме настъпването на четвъртата година; на първата година нищо няма да стане, на втората - също нищо, на третата - също нищо, а на четвъртата година, господа, отново ще се появят тези личинки на майския бръмбар. Тогава се появява множество майски бръмбари, защото на четвъртата година майският бръмбар излиза от яйцата, снесени четири години преди това. Така че примерно четиригодишен период стои между появяването на личинките, които просто, както всяко насекомо, преминават стадия на личинки, след това стадия ларва и т. н., постепенно развивайки се до стадия имаго, стадия на завършеното насекомо. И така, на личинките са необходими четири години за развитието им до стадия на майски бръмбар.
Разбира се, майски бръмбари винаги има, но ако в дадена година са снесени малко яйца, на четвъртата година ще има малко майски бръмбари.
Общото количество майски бръмбари зависи от количеството личинки, отложени четири години преди това.
към текста >>
Разбира
се, такива експерименти не се провеждат, тъй като в тези неща не се вярва.
Някой може ли да каже: аз не вярвам в това. Господа, не можем да направим всички експерименти, но ако някой не вярва, нека да направи следното. Той трябва да си набави отнякъде такива личинки, получени в годината, когато ги е имало много, и да ги постави изкуствено в някакъв съд и след година да провери: повечето личинки няма да се излюпят и майски бръмбари няма да има.
Разбира се, такива експерименти не се провеждат, тъй като в тези неща не се вярва.
към текста >>
Ако
разбира
ме планетите така, ние ги
разбира
ме правилно.
В планетарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминават и Земята.
Ако разбираме планетите така, ние ги разбираме правилно.
към текста >>
Горе, в планините, в почвата също,
разбира
се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н.
Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах.
Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н.
Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
към текста >>
36.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Тези тъмни петна,
разбира
се, отслабват излъчването на Слънцето, тъй като в тъмните места то не излъчва.
- те имат някакво отношение към небесните констелации, но не непосредствено към Марс. Наблюдавайки тези нередности, на първо място трябва да имаме предвид едно явление, на което се обръща малко внимание, макар за него често да се говори. Това е появата на слънчевите петна. Слънчевите петна представляват явление, което в продължение на десет, единадесет, дванадесет години настъпва отново и отново, но с определени изменения. Наблюдавайки повърхността на Слънцето, се вижда появата на тъмни петна.
Тези тъмни петна, разбира се, отслабват излъчването на Слънцето, тъй като в тъмните места то не излъчва.
Може да се мисли, че ако в течение на годината се образуват повече слънчеви петна, в такава година излъчването ще бъде отслабено. И при огромното значение - за което ви говорих, -което Слънцето има за Земята, това е много важно.
към текста >>
Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че увеличението на броя на слънчевите петна хвърля светлина за
разбира
нето на това, което става в отношенията между Земята и Слънцето.
Необходимо е да се признае, че в течение на столетия числото на слънчевите петна се увеличава. Следователно те не се появяват всяка година в еднакво количество. Причината е в това, че положението на небесните тела се изменя. От това винаги се изменя и външният вид на небесното тяло. И така, слънчевите петна, намиращи се на едно определено място, ежегодно се появяват не на същото това място, а в съответствие с въртенето на Слънцето около своята ос; след това в течение на годините те отново се връщат на предишното място.
Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че увеличението на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което става в отношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>
Вие,
разбира
се, не трябва да
разбира
те тези неща неправилно.
Самият Марс всъщност е слабо свързан с тези явления - за това вече ви говорих последния път, - той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години.
Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно.
Не трябва да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Марс[1], който е средно около четири години и три месеца, тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара. Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по-груби явления, такива като климатичните явления и подобни на тях.
към текста >>
Разбира
се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим защо стават ненормални климатичните явления.
Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим защо стават ненормални климатичните явления.
Защото това, което наричаме време, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години. Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени.
към текста >>
Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали,
разбира
се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини.
Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим защо стават ненормални климатичните явления. Защото това, което наричаме време, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години.
Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини.
Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма.
към текста >>
Разпределението тук,
разбира
се, може да бъде най-различно, но то става именно така.
Така става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на Земята по направление към Северния полюс и отново надолу.
Разпределението тук, разбира се, може да бъде най-различно, но то става именно така.
към текста >>
Ако той не може да побере в себе си много,
разбира
се, отдава също малко.
Барият е метал. Ако осветявате известно време такива камъни, позволявате върху тях да пада светлина, а след това затъмните стаята, ще видите, че камъните излъчват синкава светлина. Казва се, че камъкът фосфоресцира, след като е бил осветен. Той първо получава светлина, част от нея поглъща, а след това отново я изхвърля от себе си в тъмнината. Камъкът прави това и тогава, когато е светло; нещо той поема в себе си и нещо винаги отдава обратно.
Ако той не може да побере в себе си много, разбира се, отдава също малко.
Ето защо нищо не се вижда, когато е светло. Точно както слабата светлина на свещта не се възприема на слънчева светлина. Но ако в стаята е тъмно, тогава този камък фосфоресцира и светлината, която излиза от него, става видима.
към текста >>
След това стогодишни календари започнали да правят тези, които вече нищо не
разбира
ли по дадения въпрос.
Очите на хората са били по-силни и те са виждали фосфоресцирането на Венера. Но освен това, те също така са възприемали и промените, които са ставали, когато фосфоресциращата Венера е минавала пред Слънцето. Ето защо те още в дълбока древност стигнали до извода, че доколкото Венера оказва влияние върху слънчевата светлина, същото влияние възниква отново примерно след сто години; тогава и състоянието на времето ще бъде същото. Така че в такива местности, където пасажът на Венера става видим - навярно знаете, че слънчевите затъмнения също могат да се видят не във всички области, а само в някои, - отново в продължение на сто години трябва да се повторят подобни климатични условия. Виждате ли, във връзка с това хората в определени години съставяли календари за столетие.
След това стогодишни календари започнали да правят тези, които вече нищо не разбирали по дадения въпрос.
После почнали ежегодно да отчитат, че предсказанията на стогодишния календар не се сбъдват! И тук работата станала според поговорката: ако петелът кукурига, кацнал на стобора, времето няма да се промени, а може да стане и по-хубаво! Въобще работата е там, че в началото това е било съвсем правилно: хората са виждали, че ако Венера преминава пред Слънцето, това обуславя състояние на времето, което след това в една или друга форма се повтаря примерно след сто години.
към текста >>
Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го,
разбира
се, и учените, които се занимават с това.
Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат на-електризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи.
Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите Това го знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това.
Пренебрегвайки го, те твърдят, че мълнията се появява от облаците, влажността на които е твърде висока, те са мокри!
към текста >>
Това,
разбира
се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука.
Виждате ли, работата е там, че мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано, той страшно се е уплътнил.
Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука.
Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа. Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита.
към текста >>
Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно -
разбира
някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото.
Виждате ли, работата е там, че мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано, той страшно се е уплътнил. Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука. Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа.
Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото.
Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита. Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това. Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък.
към текста >>
Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за
разбира
не, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се
разбира
, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото
разбира
нето само по себе си зависи от това.
Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа. Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита.
Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това.
Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в състоянието на времето и т. н. Може би на някого все още не всичко му е ясно? Удовлетвори ли ви това изложение?
към текста >>
Аз,
разбира
се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно.
Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в състоянието на времето и т. н. Може би на някого все още не всичко му е ясно? Удовлетвори ли ви това изложение?
Аз, разбира се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно.
Светът представлява нещо цялостно и ако искаш да обясниш отделна негова част, се разбира от само себе си, че се налага да се засегнат и други неща, доколкото всички те зависят едно от друго.
към текста >>
Светът представлява нещо цялостно и ако искаш да обясниш отделна негова част, се
разбира
от само себе си, че се налага да се засегнат и други неща, доколкото всички те зависят едно от друго.
Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в състоянието на времето и т. н. Може би на някого все още не всичко му е ясно? Удовлетвори ли ви това изложение? Аз, разбира се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно.
Светът представлява нещо цялостно и ако искаш да обясниш отделна негова част, се разбира от само себе си, че се налага да се засегнат и други неща, доколкото всички те зависят едно от друго.
към текста >>
Жабата,
разбира
се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето.
Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат. Веднъж разказвах за това.
Жабата, разбира се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето.
Това се обозначава с думата «предчувствие»[6], тъй като тук се предчувства това, което трябва да стане в бъдеще.
към текста >>
37.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Не може и дума да става - така казах, - че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от само себе си се
разбира
, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всичко щателно да се подсуши.
Да обхванем още веднъж мислено процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах. Тогава ви казах: мълнията се получава от прегретия въздух, от нагорещена област на космоса, от нагорещен миров газ.
Не може и дума да става - така казах, - че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от само себе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всичко щателно да се подсуши.
Следователно е необходимо да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто електрическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество. Това не е така. Вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ навън излиза топлината, живееща в него, за което вече ви казах.
към текста >>
Това,
разбира
се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство.
Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята.
Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство.
Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>
Ето какво може да се узнае,
разбира
йки истинската наука.
Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската наука.
Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости. И в наше време се говорят всякакви глупости. Това не позволява да се установи как стои работата в дествителност.
към текста >>
38.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Разбира
се, трудно е да се обсъди такъв въпрос съвсем кратко.
Разбира се, трудно е да се обсъди такъв въпрос съвсем кратко.
Иска ми се да отбележа, че господата, които са тук вече отдавна, все повече и повече се убеждават в това, че в развитието на човечеството трябва да навлезе нещо такова като антропософията. На тези, които са тук отскоро, ще им се наложи, разбира се, да положат усилия, малко по малко да разберат тези неща.
към текста >>
На тези, които са тук отскоро, ще им се наложи,
разбира
се, да положат усилия, малко по малко да разберат тези неща.
Разбира се, трудно е да се обсъди такъв въпрос съвсем кратко. Иска ми се да отбележа, че господата, които са тук вече отдавна, все повече и повече се убеждават в това, че в развитието на човечеството трябва да навлезе нещо такова като антропософията.
На тези, които са тук отскоро, ще им се наложи, разбира се, да положат усилия, малко по малко да разберат тези неща.
към текста >>
Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако
разбира
нето на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.
Но нещо още по-интересно предприела колегията на лекарите[2] през четиридесетте години на XIX век, когато се е строила първата ж.п. линия от Фюрхт до Нюрнберг. Тези учени господа заявили, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото пътуване; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия - даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, - лекарите предписали отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка! Виждате как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях.
Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.
към текста >>
В лабораторията е възможно,
разбира
се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите.
И така, картофите! Ако днес на някого му се наложи да говори за това - а за това трябва да говорят естествоизпитател или медик, - как всъщност действа картофът, когато се изяде, какво прави такъв човек? Защото знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои области да се отучат хората от привичката да се хранят почти изключително с картофи. Така че какво прави съвременният естествоизпитател, ако иска да провери каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва какви вещества се съдържат в картофите.
В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите.
Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура. После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че в края на краищата то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде. Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко, му даваме това мляко в непроменен вид, животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, животното ще измършавее и няма да може да се храни с това.
към текста >>
Така се
разбира
, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна.
Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо.
Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна.
Става очевидно, че в последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Този доста груб пример показва как може духовно да се изследва поднасяното от естествената наука, ако тя се вземе за основа.
към текста >>
Човечеството,
разбира
се, не трябва да влиза във всички дребни детайли на научните дисциплини, но основни знания за света трябва да придобие всеки човек.
Искам да ви кажа още нещо. Виждате ли, изследвайки различното, науката достига определено равнище.
Човечеството, разбира се, не трябва да влиза във всички дребни детайли на научните дисциплини, но основни знания за света трябва да придобие всеки човек.
към текста >>
Който не вярва на това, той не
разбира
процеса на развитие на човечеството като цяло.
Но искам да ви покажа и другата страна на този въпрос. Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят.
Който не вярва на това, той не разбира процеса на развитие на човечеството като цяло.
Ако хората са притежавали същите духовни способности, всички открития биха били направени много по-рано! Обаче в древните времена хората са притежавали нещо друго; никакви, даже най-малки духовни способности не са притежавали. Вече съм ви излагал това от най-различни страни, отговаряйки на съответните въпроси.
към текста >>
Разбира
се, ние прилагаме тези сили при работа и вечер сме уморени, така че в течение на деня изразходваме определено количество от тези сили.
Да вземем едно нещо от това, което той е пресметнал. Той казва: ако човек работи, той изразходва вътрешни сили.
Разбира се, ние прилагаме тези сили при работа и вечер сме уморени, така че в течение на деня изразходваме определено количество от тези сили.
От само себе си се разбира, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили. Това може да се пресметне; сметките са верни, всичко напълно се съгласува. Абсолютно правилно е, може да се пресметне каква заплата трябва да получава работникът, че да може да възстанови силите си. Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин?
към текста >>
От само себе си се
разбира
, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили.
Да вземем едно нещо от това, което той е пресметнал. Той казва: ако човек работи, той изразходва вътрешни сили. Разбира се, ние прилагаме тези сили при работа и вечер сме уморени, така че в течение на деня изразходваме определено количество от тези сили.
От само себе си се разбира, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили.
Това може да се пресметне; сметките са верни, всичко напълно се съгласува. Абсолютно правилно е, може да се пресметне каква заплата трябва да получава работникът, че да може да възстанови силите си. Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин? Че работната заплата и до ден днешен въобще не впечатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото учението е лъжливо, макар и да изглежда отлично.
към текста >>
Както виждате, хората в днешно време въобще не
разбира
т как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от само себе си, но това не е така!
Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от само себе си, но това не е така!
Човек трябва през цялото време да разбира как нещата в света се променят. Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено. Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокрадва в науката и днес имаме естествознание, утежнено от суеверие. Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, това дава нещо на човека. Но така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!
към текста >>
Човек трябва през цялото време да
разбира
как нещата в света се променят.
Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от само себе си, но това не е така!
Човек трябва през цялото време да разбира как нещата в света се променят.
Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено. Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокрадва в науката и днес имаме естествознание, утежнено от суеверие. Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, това дава нещо на човека. Но така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!
към текста >>
В едно занятие аз,
разбира
се, мога само накратко да маркирам как стоят нещата.
В едно занятие аз, разбира се, мога само накратко да маркирам как стоят нещата.
Но всички тези лекции бяха предвидени по такъв начин, че по задаваните въпроси да се установи какво вие бихте искали да научите, господа. Може би на следващото занятие ще направя някакво обобщение - днес успях да дам само основите, - за да може това да бъде разбрано още по-добре. Но от всичко казано вие бихте могли да усвоите нещо, отнасящо се до зададения от вас въпрос, а именно: какво всъщност иска духовната наука.
към текста >>
39.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Разбира
се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава.
Разбира се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава.
Те са искали да кажат по какъв начин трябва да се подобри положението. Но от една страна, работническият въпрос станал толкова парлив във връзка с обстоятелството, че индустриалното развитие, всички открития и изобретения се проявяват във формата, която те са приели днес, нали така? Докато не я е имало тази всеобхватна индустрия, не е имало и толкова потискащи условия на живот. Но защо индустриалното развитие е съпътствано от тези потискащи условия на живот?
към текста >>
Не можем,
разбира
се, да кажем - и това трябва да признае всеки разумен човек, - че хората, които сами не изпитват лишения, които следователно съставляват малцинство и са, както е прието да се наричат, капиталисти, способствайки за тези лишения, изпитват особена радост.
Не можем, разбира се, да кажем - и това трябва да признае всеки разумен човек, - че хората, които сами не изпитват лишения, които следователно съставляват малцинство и са, както е прието да се наричат, капиталисти, способствайки за тези лишения, изпитват особена радост.
Естествено на тях също им се иска всички хора да живеят в доволство. Това, разбира се, е необходимо да се подчертае.
към текста >>
Това,
разбира
се, е необходимо да се подчертае.
Не можем, разбира се, да кажем - и това трябва да признае всеки разумен човек, - че хората, които сами не изпитват лишения, които следователно съставляват малцинство и са, както е прието да се наричат, капиталисти, способствайки за тези лишения, изпитват особена радост. Естествено на тях също им се иска всички хора да живеят в доволство.
Това, разбира се, е необходимо да се подчертае.
към текста >>
От само себе си се
разбира
и винаги става така, че някой съставлява малцинството.
Би трябвало да видите това, господа. Естествено, че без значение на разговорите, работникът не заработва толкова, колкото получава малцинството, заемащо водещи позиции в профсъюзите, от което зависят всички.
От само себе си се разбира и винаги става така, че някой съставлява малцинството.
И по това, как всичко се развива, може да се види, че малцинството просто не знае какво трябва да прави. Това много ясно се прояви в последно време - и работническите маси го усещат: малцинството не знае какво да прави. Може да се каже: нещо не достига. Разбира се, че нещо не достига. От гледна точка на антропософската духовна наука не достигат знания за духовния свят.
към текста >>
Разбира
се, че нещо не достига.
Естествено, че без значение на разговорите, работникът не заработва толкова, колкото получава малцинството, заемащо водещи позиции в профсъюзите, от което зависят всички. От само себе си се разбира и винаги става така, че някой съставлява малцинството. И по това, как всичко се развива, може да се види, че малцинството просто не знае какво трябва да прави. Това много ясно се прояви в последно време - и работническите маси го усещат: малцинството не знае какво да прави. Може да се каже: нещо не достига.
Разбира се, че нещо не достига.
От гледна точка на антропософската духовна наука не достигат знания за духовния свят. Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на Земята е имало само кръгли глупаци. А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
към текста >>
Тези неща са започнали да се
разбира
т неправилно.
Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на Земята е имало само кръгли глупаци. А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие.
Тези неща са започнали да се разбират неправилно.
Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите. Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души! Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни.
към текста >>
Тук вие,
разбира
се, можете да кажете: не можем да надникнем горе, затова е невъзможно да се научи кое как изглежда на звездите.
Тук вие, разбира се, можете да кажете: не можем да надникнем горе, затова е невъзможно да се научи кое как изглежда на звездите.
Но това е голяма грешка. Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано? Защото очите му са устроени по съответен начин. Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, той няма да може да види пианото.
към текста >>
Разбира
се, днес това са само зачатъци.
А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията.
Разбира се, днес това са само зачатъци.
В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека. Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища. Така антропософската наука ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа. Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
към текста >>
Но господата, които дойдоха неотдавна,
разбира
се, проявяват интерес към това; да се заемем с този въпрос.
Доктор Щайнер: Това е въпрос, господа, по който мнозина от тук присъстващите вече са чували едно-друго от мен.
Но господата, които дойдоха неотдавна, разбира се, проявяват интерес към това; да се заемем с този въпрос.
И тези, които вече са чували нещо, охотно ще чуят за това отново.
към текста >>
НАГОРЕ